Началото (и края) на Queen

Заглавието звучи малко драматично и пресилено, признавам, но това е само, за да привлече внимание. Ето, честен съм.

Както повечето хора, живяли по времето на големите хитова на Queen и аз бях много шокиран, когато по телевизията казаха, че Фреди е умрял. Нямам спомен да съм бил много шокиран от болестта толкова, колкото от това, че няма да има повече такава музика. Явно съм смятал, че без него, нищо повече не може да се получи. Както повечето хора и аз бях запознат основно с „големите“ хитове – Бохемската рапсодия, You’re My Best Friend, We Will Rock You, We Are the Champions, Don’t Stop Me Now. Впрочем, не съм сигурен, че родителите ни си даваха сметка за строфата

I am a sex machine ready to reload
Like an atom bomb about to
Oh oh oh oh oh explode

но всички бяхме фенове. Дълго време вкъщи имахме само една плоча – Greatest Hits и тя се радваше на внимание от всички членове на семейството без значение от тяхната възраст. MTV в България се появи малко, след като групата вече не съществуваше и клиповете дадоха на хитовете още малко детайли, колкото да  затвърдим, че Queen нямат аналог и са наистина на високо ниво. След Innuendo, който много ме впечатли, макар че беше депресиращ и по тази причина не ставаше за слушане всеки ден, лека полека и аз загубих интерес. От време на време се връщах, за да преслушам любимата селекция и толкова.

Когато дойде Интернет, обаче, мнението ми за Queen се промени на почти 180 градуса. Това лошо технологично явление, което обвиняват за почти всички съвременни злини, разруши до голяма степен митът Queen за мен. Сега ви виждам, как доволно потривате ръце и си казвате „Хаха, тоя благодарение на Интернет е разбрал, че Фреди е обратен и се е разочаровал.“ Хаха, не. Първо, аз това си го знаех и преди и изобщо не ми пречеше и второ, хехе, не се оставям такива неща да ми влияят на музикалните разбирания. Случи се това, че за първи път получих неограничен, безплатен и нелегален достъп до албумите на групата от ранните 70 години, направо казано първите два, които са с тотално невпечатляващите имена – Queen и Queen II. Тогава разбрах, че Queen не свършва през 91-ва година, ами още през 74-та. След него започва нещо, което поетът е описал така:

Just take a look at the menu
We give you rock a la carte
We’ll breakfast at Tiffany’s
We’ll sing to you in Japanese
We’re only here to entertain you

и завършва с Innuendo, където отново правят опит да са искрени. През целия този период са ни продавали по перфектен начин rock a la carte, без да им мигне окото. A Night at The Opera – можем кабаре и опера, ще пуснем най-дългата къса опера по радиото и тя ще стане хит. A Day at The Races – ще пеем на японски. News of The World – ние сме шампиони. Jazz – а дали не бихте искали нещо като фюжън и естествено най-великия melancholy blues на света? The Game – Елвис е жив и яяя, какъв уникален фънк бас на Джон Дийкън! Flash Gordon – що да не направим една рок опера. Hot Space – e, добре де, диското не ни се получи, но беше забавно, нали? The Works – хващаме поп вълната. A Kind of Magic – сърфираме и всички ни гледат. The Miracle – няма по-добри сърфисти от нас.

Всичкото това изобилие скрива титанично начало – White Queen (As it Began), The March of the Black Queen, My Fairy King, Seven Seas of Rhye, Fairy Feller’s Master Stroke/Nevermore, Great King Rat. Тук някъде в този glam rock се крие най-хубавата музика и истинската история.

queen-foto-00313

Stubaier Gletscher

Равноправие между половете

Преди всичко трябва да кажа, че мразя чадърите и никога не нося чадър в себе си. Сигурно има нещо общо с това, че чадърите са само за момичета и какво толкова ще ми стане като ме накапе малко дъжд. В действителност обаче, основната причина да не обичам чадъри е, че ми пречат на полезрението. Да не говорим, че това е едно от нещата, без които спокойно можеш да минеш и изобщо не ти трябва да си затрупваш къщата с тях. Като сешоара или като ръчната цедилка за салата, да речем. Може и да не сте чували за това последното нещо, но мен един път риторично ме попитаха „Как може да нямаш цедилка за салата!?!“ Та така, това е моето мнение за такива непотребни вещи и неведнъж е трябвало да чувам от роднини и приятели такива досадни риторични въпроси. Преди година-две дори изпитах гузно чувство и си купих един хубав мъжки чадър, като това, което ме убеди беше, че шарката му беше върховно шотландско каре и имаше хубава дървена дръжка. След два-три месеца го забравих някъде и се сетих къде чак на следващия ден. Към настоящия момент, вкъщи имам само един малък сгъваем чадър (като за момичета), който изостана от последното гостуване на роднини и не щеш ли днес реших да го взема със себе си, щото знаех, че по някое време ще вали.

Сутринта не валя, предиобед валя малко, а следобяд – хич. Като си тръгвах от работа също не валя. Дори пих бира на тиферич. Но като излязох от метрото, през един от изходите се виждаше че вали. Ха! Е, сега вече ще си употребя чадъра. Отправих се към изхода. Пред мен  вървеше жена облечена в тънки бели тесни дънки, а малко пред нея едно момиче пак с тесни дънки, но в класически син цвят. Тъкмо се замислих над това, че модата с тесните дънки всъщност се оказа не чак толкова лоша и че броят на жените с хубави крака и дупета рязко се увеличи (простете повърхностните ми и първосигнални разъсждения, но така е с нашия пол), когато всички стигнахме до стълбите на изхода и видяхме, че навън всъщност вали като изведро. Момичето беше подготвено и веднага извади чадър и тръгна по стълбите. Дамата, обаче, явно не беше предвидила възможността да завали точно в този момент и започна да се суети, гледайки притеснено навън. Очевидно не изпитваше желание да си намокри хубавите бели панталони.

Ако не ме познавате, трябва да кажа, че смятам себе си за модерен и информиран човек с широки разбирания за нещата, на който не е чуждо аналитичното и критично мислене. Ето защо, докато си приготвях чадъра, а дамата с белите дънки се чудеше какво да прави, аз започнах да разнищвам ситуацията. През главата ми минаха няколко романтични сцени, включващи дъжд, жена мокра като кокошка и кавалер, включително „Закуска в Тифани“ и разни други сценарии, разбира се, с възможности за пиене на кафе, размяна на телефони, съвместно околсветско пътешествие и т.н. Добре, че в един момент успях да се взъспра и да започна да мисля трезво. Бавно и полека стигнах до заключението, че тя ще се обиди. Как така ще и предлагам да я подслоня под моя чадър, това би означавало, че я смятам за слаба и глупава (тя и без това беше руса), задето не се е сетила да си вземе чадър и че искам да се възползвам от моментната и слабоста и с подлост да и измъкна телефонния номер. Накрая разумът надделя и аз вече успокоен я подминах, отваряйки си чадъра.

Нагоре-надолу