Равноправие между половете

Преди всичко трябва да кажа, че мразя чадърите и никога не нося чадър в себе си. Сигурно има нещо общо с това, че чадърите са само за момичета и какво толкова ще ми стане като ме накапе малко дъжд. В действителност обаче, основната причина да не обичам чадъри е, че ми пречат на полезрението. Да не говорим, че това е едно от нещата, без които спокойно можеш да минеш и изобщо не ти трябва да си затрупваш къщата с тях. Като сешоара или като ръчната цедилка за салата, да речем. Може и да не сте чували за това последното нещо, но мен един път риторично ме попитаха „Как може да нямаш цедилка за салата!?!“ Та така, това е моето мнение за такива непотребни вещи и неведнъж е трябвало да чувам от роднини и приятели такива досадни риторични въпроси. Преди година-две дори изпитах гузно чувство и си купих един хубав мъжки чадър, като това, което ме убеди беше, че шарката му беше върховно шотландско каре и имаше хубава дървена дръжка. След два-три месеца го забравих някъде и се сетих къде чак на следващия ден. Към настоящия момент, вкъщи имам само един малък сгъваем чадър (като за момичета), който изостана от последното гостуване на роднини и не щеш ли днес реших да го взема със себе си, щото знаех, че по някое време ще вали.

Сутринта не валя, предиобед валя малко, а следобяд – хич. Като си тръгвах от работа също не валя. Дори пих бира на тиферич. Но като излязох от метрото, през един от изходите се виждаше че вали. Ха! Е, сега вече ще си употребя чадъра. Отправих се към изхода. Пред мен  вървеше жена облечена в тънки бели тесни дънки, а малко пред нея едно момиче пак с тесни дънки, но в класически син цвят. Тъкмо се замислих над това, че модата с тесните дънки всъщност се оказа не чак толкова лоша и че броят на жените с хубави крака и дупета рязко се увеличи (простете повърхностните ми и първосигнални разъсждения, но така е с нашия пол), когато всички стигнахме до стълбите на изхода и видяхме, че навън всъщност вали като изведро. Момичето беше подготвено и веднага извади чадър и тръгна по стълбите. Дамата, обаче, явно не беше предвидила възможността да завали точно в този момент и започна да се суети, гледайки притеснено навън. Очевидно не изпитваше желание да си намокри хубавите бели панталони.

Ако не ме познавате, трябва да кажа, че смятам себе си за модерен и информиран човек с широки разбирания за нещата, на който не е чуждо аналитичното и критично мислене. Ето защо, докато си приготвях чадъра, а дамата с белите дънки се чудеше какво да прави, аз започнах да разнищвам ситуацията. През главата ми минаха няколко романтични сцени, включващи дъжд, жена мокра като кокошка и кавалер, включително „Закуска в Тифани“ и разни други сценарии, разбира се, с възможности за пиене на кафе, размяна на телефони, съвместно околсветско пътешествие и т.н. Добре, че в един момент успях да се взъспра и да започна да мисля трезво. Бавно и полека стигнах до заключението, че тя ще се обиди. Как така ще и предлагам да я подслоня под моя чадър, това би означавало, че я смятам за слаба и глупава (тя и без това беше руса), задето не се е сетила да си вземе чадър и че искам да се възползвам от моментната и слабоста и с подлост да и измъкна телефонния номер. Накрая разумът надделя и аз вече успокоен я подминах, отваряйки си чадъра.

Нагоре-надолу

планината

Флейтата

Класическите инструменти, които се вписват добре в популярната музика, са много малко. Веднъж като се впишат обаче, изнасят цели албуми на гърба си. Такъв е случаят с флейтата:

И още по-приятно осезаемо: