Коя от всичките Мерилин Монро?

Не знам има ли човек, живял последните пет-шест-седем десетилетия в западната цивилизация, който да няма мнение за Мерилин Монро. Всички са добре информирани за нея, запознати са с филмите ѝ, със сватбите ѝ (естествено и за извънбрачните връзки, президента и пр.), с хранителния ѝ режим. Напоследък даже усилено много се говори за фитнес програмата ѝ (вече няколко статии по този въпрос засичам в журналите). Естествено, няма как човек да пропусне конспиративните теории – как е умряла, кой я е убил. Освен всичко е пълно с експерти по психология, които много точно могат да кажат, какво не е било наред с тази жена. Всеки път, когато някой артист умре при странни обстоятелства, Мерилин Монро е в списъка с примери за това, как славата се отразява на човека.

Лично аз не помня кога за първи път чух за нея. Може би, когато сър Елтън Джон преработи песента, посветена на Норма Джийн, за да я използва за принцеса Даяна. Честно казано, това ми се стори доста безвкусна проява. Но пък и сър Елтън не е известен с адекватните си прояви, така че… както и да е. Така или иначе споменаването на Мерилин Монро в този контекст не придизвика никакъв по-съществен интерес у мен. Секс символ, али-бали. Голяма част от фотосите ѝ са доста сладникави и кукленски за моя вкус. Продължавам да не го разбирам. Явно някаква особеност на мъжкия вкус през 50-те. Обаче има един друг въпрос – чували ли сте как пее Мерилин Монро? И аз не бях, докато до мен не стигна Diamonds Are a Girl’s Best Friend. Занемях! В незнанието си, дълго време си мислех, че това е единственото нещо, което тя някога е пяла. Дори се съмнявах, че тя го пее. Мислех, че случаят е подобен на Put the Blame on Mame на Рита Хейуърт. Толкова добре изглежда на филм, че почти никой не знае (а останалите отказваме да повярваме), че в действителност пее някой друг. Най-подлото е, че докато при Рита Хейуърт нещата се изясняват със сравнително малко усилие в интернет, при Мерилин Монро информационният поток е толкова задръстен с глупости, клюки и легенди, че на практика човек трябва или случайно да попадне на песен или да отдели специално време, за да намери нещо. Последното никой на практика не прави, ‘щото нали всичко за нея вече е известно. Ако случайно има нещо, което не е известно, то със сигурност го пише в Хъфингтън Пост в статия със заглавие „10 неща, които не знаете за Мерилин Монро“. И кои са тия неща? Ами тя не е била тъпа, нищо че е била блондинка. Или – не е вярно, че е обичала диаманти, събирала е само книги. Ами благодаря. Опитайте да търсите, ‘marilyn monroe singing’ във вездесъщия гугъл. Първите 5 страници с резултати са посветени на това как тя пее Happy Birthday Mr. President.

Моето сърце меломанско юнашко не може да търпи такива несправедливости. Ето защо искам да дръпна едно кратко похвално слово за певческите способности на Мерилин Монро.

Без преувеличение – в този албум няма нито една лоша песен. Не е нужно да си експерт, за да можеш да установиш, че гласовият ѝ диапазон е впечатляващ. За разлика от много съвременни поп певци, няма да чуете нито един фалшив тон. Техниката ѝ може да не е като на професионален певец, но именно това придава интересното артистично мюзикълско звучене, което много малко академични вокали могат да постигнат. Фразите ѝ и чувството ѝ за ритъм са безупречни, а лекотата, с която пее е уникална. Ако се заслушате, ще ви направи впечатление и още нещо – произношението ѝ е невероятно чисто, правилно и без никакъв акцент. Чист английски, без никакви американски изкривявания. В днешно време на това държат само британските актьори.

Ако наречете изпълнението на My Heart Belongs to Daddy едно от най-добрите в историята, няма да сте далеч от истината. Разчупено и с много артистичен оркестър. Мис Монро се вписва, без да и мигне окото. Естествено Diamonds Are a Girl’s Best Friend е най-голямата класика. Фалцетът на 3:16? Some Like It Hot звучи като много типичен мюзикъл. I Wanna Be Loved By You също е от филма, но според мен спокойно може да звучи самостоятелно по радиото. За мен песента е хит!

След всички песни до този момент A Fine Romance вече за никого не е изненада. I’m Through With Love отново е от Някои го предпочитат горещо и без усилия предизвиква асоциации с Billie Holiday.

Най-интересната песен в албума според мен е Bye Bye Baby. В действителност това са две изпълнения на една и съща песен. Първото Мерилин го пее в градината докато си подкастря розите. Във второто е с червена рокля и е полегнала върху рояла. На вас кое повече ви харесва?

Въпрос

Баня, построена по времето на Адолф Хитлер и в съответствие с национал-социалистическите предписания. Неокласизицизъм, колони, фонтанчета. По времето на войната е разрушена, а след това – реставрирана. В момента е общинска собственост, демек държавна. Освен басейн, в банята има сауна. Пардон, сауни – всяка с различни температури, аромати и т.н. На покрива – открито простраснство с шезлонги и басейн с ледена вода, да може хората да се охлаждат и да зяпат звездите. Предполагам и покривното пространство е държавно. За звездите не знам.

Седя си аз в 92-градусовата сауна и се грея. В един момент, помещението започва да се пълни с хора, така че не остава свободно място. Всичко се заема за отрицателно време. Недоволствам малко наум, щото хиляда пъти отваряха вратата, всички градуси избягаха навън. И на всичкото отгоре няма ведро. По-сухо е само в Сахара и на Северния полюс. В този момент влиза сауна-майстера с ведро, черпак и мокра хавлиена кърпа. Разгеле. Човекът поздравява с Grüß Gott! и обявява церемониално „Aufguss.“ Сипва два черпака, оставя ведрото и започва да се разжожда из сауната и да раздухва топлото с кърпата. Всички умираме от кеф. След няколко тигела, чичото се връща в изходна позиция и сипва още 1-2 черпака. Оставя ведрото, пак хваща кърпата и подхваща маршрута. Раздухва качествено. Всички умираме от кеф и вече леко от жега. Процедурата се повтаря още веднъж, след което майстера си събира инструментите и пожелава приятна вечер. А какво правим ние? Аплодираме. Звучно.

Въпросът ми е – каква е причината този държавен служител да проявява такава инициатива и да показва такива умения?

Началото (и края) на Queen

Заглавието звучи малко драматично и пресилено, признавам, но това е само, за да привлече внимание. Ето, честен съм.

Както повечето хора, живяли по времето на големите хитова на Queen и аз бях много шокиран, когато по телевизията казаха, че Фреди е умрял. Нямам спомен да съм бил много шокиран от болестта толкова, колкото от това, че няма да има повече такава музика. Явно съм смятал, че без него, нищо повече не може да се получи. Както повечето хора и аз бях запознат основно с „големите“ хитове – Бохемската рапсодия, You’re My Best Friend, We Will Rock You, We Are the Champions, Don’t Stop Me Now. Впрочем, не съм сигурен, че родителите ни си даваха сметка за строфата

I am a sex machine ready to reload
Like an atom bomb about to
Oh oh oh oh oh explode

но всички бяхме фенове. Дълго време вкъщи имахме само една плоча – Greatest Hits и тя се радваше на внимание от всички членове на семейството без значение от тяхната възраст. MTV в България се появи малко, след като групата вече не съществуваше и клиповете дадоха на хитовете още малко детайли, колкото да  затвърдим, че Queen нямат аналог и са наистина на високо ниво. След Innuendo, който много ме впечатли, макар че беше депресиращ и по тази причина не ставаше за слушане всеки ден, лека полека и аз загубих интерес. От време на време се връщах, за да преслушам любимата селекция и толкова.

Когато дойде Интернет, обаче, мнението ми за Queen се промени на почти 180 градуса. Това лошо технологично явление, което обвиняват за почти всички съвременни злини, разруши до голяма степен митът Queen за мен. Сега ви виждам, как доволно потривате ръце и си казвате „Хаха, тоя благодарение на Интернет е разбрал, че Фреди е обратен и се е разочаровал.“ Хаха, не. Първо, аз това си го знаех и преди и изобщо не ми пречеше и второ, хехе, не се оставям такива неща да ми влияят на музикалните разбирания. Случи се това, че за първи път получих неограничен, безплатен и нелегален достъп до албумите на групата от ранните 70 години, направо казано първите два, които са с тотално невпечатляващите имена – Queen и Queen II. Тогава разбрах, че Queen не свършва през 91-ва година, ами още през 74-та. След него започва нещо, което поетът е описал така:

Just take a look at the menu
We give you rock a la carte
We’ll breakfast at Tiffany’s
We’ll sing to you in Japanese
We’re only here to entertain you

и завършва с Innuendo, където отново правят опит да са искрени. През целия този период са ни продавали по перфектен начин rock a la carte, без да им мигне окото. A Night at The Opera – можем кабаре и опера, ще пуснем най-дългата къса опера по радиото и тя ще стане хит. A Day at The Races – ще пеем на японски. News of The World – ние сме шампиони. Jazz – а дали не бихте искали нещо като фюжън и естествено най-великия melancholy blues на света? The Game – Елвис е жив и яяя, какъв уникален фънк бас на Джон Дийкън! Flash Gordon – що да не направим една рок опера. Hot Space – e, добре де, диското не ни се получи, но беше забавно, нали? The Works – хващаме поп вълната. A Kind of Magic – сърфираме и всички ни гледат. The Miracle – няма по-добри сърфисти от нас.

Всичкото това изобилие скрива титанично начало – White Queen (As it Began), The March of the Black Queen, My Fairy King, Seven Seas of Rhye, Fairy Feller’s Master Stroke/Nevermore, Great King Rat. Тук някъде в този glam rock се крие най-хубавата музика и истинската история.

queen-foto-00313

Stubaier Gletscher