Category: филмова мъдрост

edge of tomorrow

Рядко свеж и качествен филм. Още едно потвърждение, че Емили Блънт е слънце, без което планетата не може! Том Круз за разнообразие в началото играе пъзльо и чак след няколко стотин живота си влиза в обичайната роля, без обаче да прекалява с фукането. Историята е оригинална, чиста, спретната и непретенциозна. Ефектите са само за украса и не ти се набиват през цялото време в очите. Клишетата в диалога са сведени до минимум. 9/10 – взимам една точка заради излишната целувка.

Заключението: залягаме яко над лицевите опори.

a-m-e-r-i-c-a-n BEAUTY

През цялото време имах чувството, че съм го гледал, но така и не успях да си спомня нищо, така че все едно. Дори да е имало някакви впечатления отпреди, те бяха заличени и написани наново. Нямаше и да се навия да седна да го гледам, ако не ми го беше похвалил много надежден източник и то с уверението, че за никакви американски прелести не става въпрос. Забавното е, че в заглавието е скрита цялата (според мен) идея на филма. А, това го проумях, чак когато видях плаката, на който със ситен шрифт е написано „look closer“.

Безсмислено би било да разказвам филма. Стандартното кратко описание, „на един чиляк със силен пристъп на криза на средната възраст му писва и решава да си поживее най-накрая“ е само нещо като първата плочка от доминото за всички последващи събития, в които пък възрастта не е никакъв фактор. Във филма е вложена огромно количество качествена мисъл, така че в края логиката просветва зад всички случки и поне аз никъде не можах да намеря слабо място. Клишетата са капани, добри и лоши няма, значение имат само преживяванията на героите и начина, по който те намират изход от застоя. При това, универсални решения няма. Всеки сам намира решението, което работи за него. Ако има красота, тя трябва да се търси точно в това.

Актьорската игра няма нито един кусур. Кевин Спейси се преобразява отново тотално, както сме свикнали да очакваме от него. Имах подозренията, че Анет Бенинг е страшно добра, но досега я бях гледал само в „Децата са добре“ и не бях много сигурен. Сега вече съм.

Силно го препоръчвам. Дори и да сте го гледали и не ви е харесал, изчакайте някоя и друга година и му дайте още един шанс.