Category: филми

True Grit

Не искам да звуча мизантропски и хомофобски. Просто искам да обърна внимание на определен тип поведение, което според мен не подлежи на толериране, а в действителност ни бива навирано в носовете, като нещо положително със силен героичен отенък. Понеже знам, че веднага някой ще изреве – е да, ама виж как играха и как беше сниман – бързам да кажа – моите аплодисменти за артистите, участващи в този филм, както и за режисьорите и операторите. Прекрасна игра на Джеф Бриджес, същото се отнася и за мис Стийнфелд. Мат Деймън според мен не беше много на място в този филм, но въпреки всичко се постара. Всички са си свършили работата толкова добре, за да може от цялото това нещо да излезе един наистина качествен продукт. Какво видях аз, като история, обаче.

Видях един крайно алкохолизиран тип (Руустър Когбърн) с ужасно много наднормено тегло, който издевателства над местното население, когато му се удаде възможност и който е безчинствал по време на Гражданската война с мандат от правителството на Севера. Един доста смешен тексаски рейнджър (Лабийф), който пък си е развявал коня в услуга на Юга. Един търговец, който направи две много тъпи сделки в разстояние от няколко минути и едно безсмислено твърдоглаво момиче (Мати Рос), което си е наумило, че трябва да получи кръвно отмъщение и което успя да завърти на пръста си всички тези хора в услуга на собствената си болна амбиция да отмъсти на човека, който е застрелял баща ѝ. Много важен момент в историята е това, че шерифът на градчето, в което баща ѝ бива убит и предлага три възможности за „наемен“ шериф, от които тя избира точно този, който е довел най-малко грешници до съдебната скамейка. Всички отрепки са пожънали, каквото са посяли, на място, с помощта на безпогрешния му мерник. В резултат на стеклите се в завръзката обстоятелства с течение на филма са убити около десет човека, две индианчета са безжалостно наритани (едното два пъти) от дебелия Когбърн, един кон е застрелян, след като се срутва на земята от изтощение, транспортирайки ухапаната от змия Мати до най-близкия блокхаус, където ръката ѝ е ампутирана.

От всичко това лъха на гнило единствено и само „Целта оправдава средствата“. Взимането на правосъдието в собствените ти ръце и немирясването, докато не получиш първосигнално удовлетворение с цената на всичко. Ако това е някаква традиционна американска ценност, изобщо не се учудвам на батаците, които успяват да сътворят в последно време по всички краища на земята, а така също и в собствената си държава. Цялото това ми намирисва на съветските военни филми едно време, в които добрите винаги бяхме прави, каквото и да става. Благодаря за вниманието.