Dark City

В Time имаше пост + клипче с приблизително заглавие „N-те най-недооценени Sci-Fi филми, които задължително трябва да гледате“. Аз естествено побързах да падна жертва на основното правило в блогването – ако искате да ви се нароят посетители, публикувайте класации! Но нека не се отплесвам. Всъщност, само още едно отклонение – на първо място в класацията мисля, че беше Primer. Останах много доволен от себе си, защото съм го гледал. Препоръчвам го и на вас – гледайте го!

Та така, сред най-недооценените филми, според автора на поста, имаше и разни неща, които никога не бих гледал. В някои от тях той просто припадаше по някой върховен кадър или някоя нечувана идея, която никъде другаде нямало и така. Леко нагласена работа, за да се докарат нещата до класация със запомняща се бройка. Сред множеството беше споменат и Dark City. В клипчето имаше и кадър със сини хора, както и моментът, в който един човек се събужда в тъмна и запусната стая. Сините хора не ми харесаха особено, но коментарът „Главният герой се събужда с амнезия в непознат град с откъслечни спомени за миналото си.“ ме заинтригува. И така една вечер седнах да го гледам.

Не бих могъл да кажа, че ако не гледате този филм ще имате образователен пропуск, но с чиста съвест мога да кажа, че филмът си струва много. Идеята е много интересна, изпълнението е твърде добро, а актьорската игра е впечатляваща. Предварително се извинявам, ако обиждам някого с невежеството си, но искам да се изкажа по този въпрос – особено много бях изненадан от това, че Кийфър Съдърланд може да играе нещо различно от Джак Бауър. Дано не му е била много крива шапката досега.

Филмът е от онзи тип, в който в началото те засипват с много откъслечна информация и герои, които си гледат собствените проблеми и никой изобщо не го е еня, че има зрители, които чакат да им бъдат обяснени някои неща. Тъкмо, когато на аудиторията започва да ѝ писва, нещата започват лека полека да се изясняват. Демек, майсторска работа!

През цялото време е тъмно и силно потискащо. Джаджите, които героите използват са изцяло механични. Направо да си кажем – техниката е изцяло стиймпънк.

Накратко (ама съвсем накратко, щото иначе се разваля удоволствието от гледането) по сюжета – сините хора са от едната страна, а ние, човеците – от другата. Тяхната способност да променят света е противопоставена на нашата способност да притежаваме индивидуални спомени. Колективното срещу индивидуалното. Мисля, че някой по-запознат с тероиите за човешката психика ще намери нещо по-систематично във филма от мен. Това естествено не пречи на нас аматьорите в областта да имаме собствено мнение по въпроса, така че гледайте и може после да обсъдим.

ПП. Краят не може да се нарече точно щастлив. По-коректно е да се каже, че е „реалистичен“.
😉

Facebook Twitter Email Plusone

2 comments

Post a comment

You may use the following HTML:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>