Кратка справка за тракобългарите

*****

Това поведение (протестът срещу сирийско бежанско семейство, 26.04.2014) е следствие от дългогодишното ухажване на хората от политици и журналисти. Във вестниците българският народ се представя, като най-изстрадалият, най-умният, най-прекрасният и винаги „прекаран“ и незаслужено наказан. Ако някой се осмели да изтъкне някоя лоша черта на българина, той бива незабавно оплют и заклеймен като родотстъпник. Писатели като Алеко Константинов, Чудомир и Подвързачов, които осмиват безпощадно нашите недостатъци, биват умишлено изтиквани от полезрението на хората и заменяни с автори, като Елин Пелин и Йордан Йовков, които виждат народа като винаги несправедливо изстрадал и неизменно наказан от съдбата.

Как може при тези обстоятелства, едно сирийско семейство, което бяга от война, да е по-нещастно от славния, прекарал едно турско робство и „най-лошото“ тоталитарно управление в целия Източен блок, тракобългарин?!

***

Facebook Twitter Email Plusone

5 comments

  1. Nousha

    Не мисля, че Алеко и Чудомир са изтиквани, а Елин Пелин също има чудесни примери за осмиване – друг е въпросът, че малцина имат желание да ги четат и възприемат изобщо.
    С всичко останало съм безусловно съгласна.

    • leife

      Примери има, така е, но на практика те са избутвани на заден план.

      Не знам сега какво точно е включено в учебната програма, но когато аз бях в училище, от произведенията на Алеко Константинов се учеше само „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“. Второто го поставям в категорията „очарователен пътепис“, а Бай Ганьо май по-скоро събужда някакви умилителни чувства у нас. Много по-късно разбрах, че Алеко има и много силни фейлетони. Това ме наведе на мисълта, че не е зле в училище да се учи и публицистика, заедно с литературата.

      Чудомир не беше включен в учебната ни програма. За сметка на това имаше свръхдози Елин Пелин и Йовков и то само разкази тип „селски“, в които винаги имаше някаква жестока драма. С това се изчерпват и познанията им за тях.

      Когато си малък и неопитен и от всички страни чуваш, че това са „общоприетите“ шедьоври на българската литература, не ти остава много освен да се съгласиш. Да не говорим, че целенасочено или не, въвеждането на прословутите „анализи“ отврати всички ученици от литературата за години напред. Аз бях от малкото щастливци, на които не се налагаше да чете дълги и безсмислени монолози в стил „Мариана Георгиева“.

      На фона на общото мрънкяне, което се излива от всички информационни канали, малкото читави примери просто не виждат бял свят. Много по-лесно е някой друг да е виновен за тегавото ти положение. Пък и това се продава толкова добре.

  2. Магарето

    Аз също не съм учила Чудомир в училище. Всъщност, аз по литература в училище май нищо не съм учила – за целия курс смених 13 учителя, всеки със собствени идеи и странни разбирание за това какво трябва да знаем. Но това е друг въпрос.. Хубавото е, че макар и доста късно, открих Чудомир и искрено се надявам да присъства в програмата на днешните ученици. Колкото до Елин Пелин и Йовков. От тях може да се научи доста по въпросите за съчувствието и добротата към ближния (бил той беден селянин или неговата изпосталяла крава). Като гледам какво става из милата ни родина обаче, болшинството ни сънародници явно са отсъствали, когато е пропадаван този урок.

Post a comment

You may use the following HTML:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>