На 3 ма̀на

Малкия кликаше бясно, а ръката му сменяше прозорци. Забитият му в монитора поглед беше фокусиран някъде зад кинескопа. Машината бучеше.
– Държиш се така, все едно го познаваш из основи, а в действителност стоиш пред вратата му и скучаеш – спокойно констатира Дезмънд. Пръстите ти лющят боята, а очите ти са отегчени от гледката. От много дращене по повърхността си забравил къде започна всичко. Заблуждаваш се, ако мислиш, че магията е извън теб. Тя изтичаше от пръстите ти и се промъкваше през всички процепи. Произлизаше от твоето намерение.

Facebook Twitter Email Plusone

Post a comment

You may use the following HTML:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>