My Melancholy Blues и One More For The Road са перфектно стандартни и клишриани по един много прекрасен начин. Маркировката е нанесена до последния детайл и няма опасност човек да се изгуби в мъглата. Хващат те за ръката от самото начало и те пускат чак на към края. Или по-скоро внимателно и много нежно те пращат да си полегнеш.

Фреди те омайва с прекрасни думи за отминали времена на диви партита, коктейли и неудържими експлозии от емоции, намята те с плюшено одеалце, пъха ти розова грейка под мишницата и ти подава чаша топло мляко с какао в ръката. На сутринта може и да има драма, ама за сега всичко е под контрол. В момента повече нямаш сили да и се отдадеш.

С Франк безмълвно пиете цяла нощ и преди да пуснете кепенците, той ти засилва едно голямо по бара. Виждаш го от километри как се задава към тебе, знаеш точно какво трябва да направиш, светът се забавя, като в Матрицата, докато ти се отдадеш спокойно на размисъл върху избледнялото ти битие. Накрая разбираш, че не ти остава нищо друго, примиряваш се, чашата стига до теб и ти я изпиваш бавно и сладко. Няма …to be continued, няма нищо. Надяваш се, че на сутринта главоцепът ще е по-силен от всичко останало.