За Навика

– Искам да ти разкажа за Навика. – рече Дезмънд.

Малкия го погледна небрежно, без да каже нищо.

През последните дни Стария само бръщолевеше някакви неща. Скачаше от мисъл на мисъл и изобщо нищо не му се разбираше и за да не се ядосва, Малкия просто беше спрял да му обръща внимание.

– Навикът е доста подло нещо, когато си млад и неопитен. Всъщност навикът е опасен във всяка възраст, но особено опасен е за по-младите.

Старият мечок погледна изпод вежди и попита:

– Няма ли да ме попиташ защо?
– Защо? – автоматично попита Малкия, докато окачваше котлето на пръта върху огъня.

Дезмънд хвърли още един неодобрителен поглед към отегчения си ученик, поклати глава и продължи да говори.

– Защото много примамливо улеснява живота.
– Че какво лошо има в това да си улесняваш живота? – попита Малкия, вече малко по-заинтересовано.
– Няма нищо лошо в това да си облекчаваш живота, лошото е в това, че съществува опасност да си го улесниш по погрешния начин.
– Но, Учителю, ти самият наскоро ми каза, че грешното и правилното не са абсолютни понятия. Защо обобщаваш като заклеймяваш Навика по този начин!?
– Очевидно не си ме слушал добре, когато казах, че Навикът е особено опасен за хора, които са податливи на прибързани решения. За останалите не е чак толкова лошо нещо, макар винаги да трябва да се държи под око. Не съм казал, че е изначално вреден.

Повереникът се изчерви и каза:

– Извинявай, Учителю, наистина не те слушах внимателно!
– Именно това е лошото на Навика. През последните дни ти говорех само глупости, които не ти казваха нищо, не очаквах от теб никаква реакция и ти привикна към това. Помисли си, че съм изкуфял дъртак, който говори несвързано и реши, че при първа възможност ще си намериш друг Учител. Прав ли съм?

Малкия не знаеше какво да каже. Нямаше идея, как Дезмънд е успял да прочете мислите му. Явно Стария мечок не беше толкова кух, колкото си мислеше в началото. Обзе го срам, но не искаше да си признае, затова се направи на зает с вечерята. Въпреки това устните му потрепнаха в нервна усмивчица, която бързо изчезна от лицето му. Това не убягна от вниманието на Дезмънд и той победоносно изръмжа.

След кратка пауза Стария продължи, като следеше внимателно, какво прави ученика му.

– Та казвах значи, че Навикът е доста опасно нещо, защото към него много се привиква. От една страна това е добре, защото така човек пести енергия, от друга, обаче, мисълта му залинява, защото Навикът опростява действията ти и започваш да вършиш всичко автоматично.

– Мисля, че разбирам. – реши да вземе участиe Малкия.

Дезмънд го игнорира и продължи.

– Да вземем например вечерята, която приготвяш всяка вечер. В първите дни готвенето ти отнемаше около половин час, сега си успял да намалиш времето на четвърт час. Във времето, което ти остава си почиваш и се занимаваш с други неща. Тъй като обаче, още не си научил, колко е важна добрата храна, си съсредоточил всичките си усилия върху това да приключиш, колкото се може по-бързо.

– Тази яхния става много бързо, но има няколко недостатъка. Първото нещо, което не е както трябва е, че лукът не е запържен и хрупа. Другото нещо, което я разваля е, че месото не е задушено заедно с лука преди да бъде сварено. Не си забелязал също, че някои подправки трябва да бъдат сложени веднага в олиото, докато се задушава месото, а други се добавят накрая, когато яхнията се вари. Така по силата на навика ще готвиш това ядене години наред по грешния начин, доволен от себе си, че го приготвяш много бързо, а когато някой ден установиш грешката си, ще похабиш много усилия и нерви, за да промениш навика си.

След кратка пауза, Дезмънд отново поде речта си.

– Има и други ситуации, в които Навикът играе лоши номера. При общуването ти с хора, например. Ако възприемаш хората по навик, основавайки се само на първоначалното впечатление, никога няма да ги опознаеш, както трябва, а още по-малко ще научиш нещо от тях.

– Най-лошото, което може да ти се случи е да оставиш Навикът да ръководи собствения ти път. Ще загубиш толкова време в безсмислено повтарящи се действия, че когато го осъзнаеш, направо ще се побъркаш.

– А какво мога да направя, за да предотвратя това? – попита угрижено Малкия.

– Това, което трябва да направиш е да се научиш да контролираш Навика. Да знаеш във всеки един момент, дали те ръководи или не. Ще рече, никога не трябва да спираш да разсъждаваш върху себе си.

Дезмънд се примъкна по-близо до огъня.

– Имаш ли въпроси?

Facebook Twitter Email Plusone

2 comments

Post a comment

You may use the following HTML:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>