Съпуайз!

Внезапно ми се дослуша пак Дийп Пърпъл. Общо взето така се получава, когато си имал добрия късмет да се натъкнеш на най-хубавото от хард-рока в най-невръстните си години. За мое (и не само мое) съжаление Дийп Пърпъл решават да останат верни на стила и да утъпчат моравата докрай. Скромното ми мнение е, че ако бяха избрали Абсолютната Свобода, започвайки да свирят джаз, нещата щяха да звучат така, че и много по-добре.

Виждал съм, как праволинейни хард-рок почитатели изпадат в ярост при чуването на Lazy, защото това е джаз (вярно, малко примитивен, но все пак джаз), а фанатичните рокаджии се чувстват неудобно, когото иначе любимите им групи излизат от утъпканото и започната да експериментират. Колкото и да се опитват да ви убедят в противното, не им вярвайте, защото обясненията им са плоски. Почти като на футболист, който обяснява, че обича всички стилове музика, но все пак най-много му допада чалгата и „черното“. На последния концерт на Дийп Пърпъл, на който ходих, един такъв фанатик изрева „Айде, тия пак почнаха с техните глупости!“.

Facebook Twitter Email Plusone

Post a comment

You may use the following HTML:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>