За 4алгата

Тежка тема. Болна. Както е казал поета – „Стари рани, ти отвори! Нашата любов отрови.“ Но като полеем всичко обилно с шампанско и сълзи, ще ни мине. В крайна сметка, всеки има право да търси собствени решения на проблемите си. Демокрацията така била постановила. Постановила, ама забравила да уточни кои са позволените средства. Затова сега има наранени чувства – на културтрегери, на неразбраната младеж, на родителското тяло, бгмама (ще ви споделя под секрет, че на бгтатко.бг има по-забавни неща от бгмама.бг), фейсбук, туитър… Очевидно е, струва ми се, че се получава някакво разминаване между представите за действителността и самата действителност. Колко фрустриращо може да е това, можете образно да си представите, ако си припомните, как сте се опитвали да копирате любима картинка на джам в междучасието. Трябват здрави нерви и яка концентрация. Концентрацията, казват, се постигала най-добре, когато се откъснеш за малко от заобикалящия те шумен свят. Съгласявам се и възнамерявам да приложа това, доколкото е по силите ми (обикновено се разсейвам много лесно. знаете как е – с компютри и интернет работим), за да се опитам да ви убедя, че чалгата е легитимна култура, като всяка друга и че и тази крушка, като всяка друга, си има опашка. Ще гледам да бъда кратък.

Казват, че преди паметната дата 10.11.1989 српското и неговите производни били забранени. Не съм го чел никъде написано черно на бяло (можех да чета тогава, но имах по-важни неща за вършене), но помня, че шофьорите на автобуси слушаха различна от моята музика. За снимките на Саманта Фокс в чавдарите, да не говорим. Интересно, е че тогава никой не казваше нищо за тези неща. Нямаше червени точки и други такива. Така че, чалгата не е продукт на вездесъщия Преход. Тя си е била там през цялото време. Източник на приятни емоции за някои хора, като шофьорите на чавдари например. Изобщо да казваш, че нещо е „дете на Прехода/Демокрацията“ си е чисто бягане от отговорност и трябва да бъде наказуемо – поне с няколко тояги по ходилата.

За всеки случай, да погледнем и какви друго е имало на пазара. От една страна това е българската естрадна сцена, силно подрепяна от Партията Столетница. Специфичното при нея е, че тя не е обвързана с никое време и като такава е вечна. Тя е олицетворение на безвремието. По усмотрение на композиторите, в естрадната музика попадат елементи от всевъзможни стилове, което създава у слушателите лъжливото усещане за уникален микс. За имитациите няма да говорим. Като всеки вид музика и този си има почитатели, но и тя не е в състояние да задаволи всички. През 80-те години имаше и друга българска музика, но тя не влизаше в новините. Не беше кой знае колко силно представена, но си имаше почитателите (най-вече от по-младото поколение) и чувствително се отличаваше от естрадата, защото принадлежеше на времето си – new wave, punk. По-късно, когато палачинката се обърна, за нея дойде нещо като мини Златен век.

Ако излезем извън нашия регион и тръгнем по широкия бял свят в началото на 90-те ще видим и доста други неща, които доста силно наподобяват чалга и по които доста хора, в това число и родителското тяло, което сега мощно изразява възмущението си от младите непрокопсаници, мощно точеше лиги. Ееее, Макарена! Ай, Ламбада! Ако ви се занимава – потърсете ги и открийте 10-те разлики между тях и някоя песен на някоя наша звезда. Естествено, това е бразилска/латино култура. Гореща кръв. Залези, южни морета. Песни и танци на народите. До зори.

21-ви век. Нещата не изглеждат много по-различно. Старите муцуни още си ги има. Цупят се. Бенефиси. Юбилейни концерти по случай 30-40-50 години творческа дейност. Букет от президента, кмета, министър председателя. Някои пак се цупят. Няма угодия. Отново наченки на съвременна българска музика. Забелязват се дори стилови различия. Рапът е добре изявен. Прекрасно. Отвън идват хубави неща. Болният въпрос е, защо повечето младйежи слушат чалга. Защо никой не се интересува от истинската стойностна култура? Защо по другите държави няма чалга? Пак сме прецакани. Междувременно по другите държави слушат ей такива работи. Не само, разбира се. Имат и други неща хората, но и това го има. Нямам статистика под ръка, но някакси не мога да си представя, че по гетата слушат Малер. По вероятно ми се струва да слушат такава музика, която пък е част от афроамериканската култура.

Значението на думата култура в българския е някак подвеждащо. Употребява се като положително качество. Езиков недостатък ли, що ли, но е факт. По широкия свят на всяка ситема от вкусове и казват култура. Добра, лоша – култура си е. Може да отричате съществуването на хамбургерите и да ги заклеймявате като ужасно нездравословни, но fast food културата си е там. Прагматично е да приемеш, че щом нещо има почитатели и от това могат да се правят пари, значи то има право да съществува. У нас настроенията не са такива. На моменти те са направо враждебни. „Духовно извисените“ личности се отдръпват с погнуса от всяко нещо, което прилича на чалга, като същевременно с голям хъс предлагат като алтернатива на това „изчадие“, какво ли не – като започнеш от стари градски песни, естрадни шлагери минеш през хард рок и хеви метъл и спреш при джаз и класическа музика. Идеята да лекуваш чалгата с джаз може и да предизвиква усмивчици на задоволство у кибиците, но джазът е твърде абстрактен за целевата група. На целевата група в главата ѝ витаят тоалети, прически, телефони, мацки, песни, танци или иначе казано всички онези неща, които са голямата гордост на родителското тяло по време на абитуриентските оргии. Материални неща. Статус символи безкрай. „Нащо гардже най-хубаво!“ и „Нека се веселят децата, сега им е паднало. Утре, като ги повлече пустия живот няма да имат време!“. Лошо няма. Пък и някакси не е честно да слушаш цял живот от майка ти и баща ти, какви магарии са правили по време на бригади, пък когато дойде твоето време и нямаш бригади, да не можеш да се отпуснеш. Не върви.

Утопично е да се смята, че чалгата ще изчезне. Няма нужда, това да се случва. Първо стиловете в музиката не са взаимнозаменяеми. Някои са по-диви, други са по-уравновесени и спокойни, някои са по-затъпяващи, други – по-креативни. Обаче правото, като чуеш една качествена чалга, да можеш да ѝ се изкефиш, трябва да е гарантирано. Човещинка си е. Напрежението все някъде трябва да се изпусне. Против съм прахосването на хартия, но ако цената, която трябва да платим за разреждането му са няколко стотици хиляди топа салфетки, съм за. Още повече, че смислено футболно първенство нямаме, бирени фестове не се организират, спортните съоръжения са под всякаква критика – една Зала (никога да не ѝ прокапе покрива, дано!) и няколко градинки с катерушки не правят Олимпийски парк. Да не говорим, че един смислен карнавал нямаме. Дори в Америка си имат Марди Гра.

Та така че, ако искаме да намалим обхвата на действие на чалгата, трябва да се концентрираме върху увеличаване на разнообразието. Разнообразието в мисленето на слушателите и в това на музикантите. Нека да бъдем повече био и повече еко. В природата разнобразието е приоритет номер едно. В противен случай попадаме отново и отново в ето този хубав филм.

П.П. Понеже на много малко места го има споменато, а пък си струва да бъде отбелязано, искам да го документирам тук. „Батальона се строява“ всъщност е кавър на една песен на унгарската група „Омега“. Песента се казва Gyöngyhajú lány и е от 1968 година. За някакво момиче с перлена коса се разказва.

П.П.П. В името на честността, трябва да отбележа, че и аз бях от духовно извисените личности, споменати по-горе, но размислих.

Facebook Twitter Email Plusone

7 comments

  1. зонк

    много хубаво си го рекъл. само да добавя, че сега младите пак могат да ходят и да дивеят по бригади, но вече не в куртово конаре, а някъде в сащ.:)

      • leife

        Дами, без паника! Няма нужда от никакви резервации. Аз имам автограф от Сашка Васева. Само го показвам на входа и получавам най-личната маса.
        🙂

Post a comment

You may use the following HTML:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>