Малко размисли за к0лтурата

Пуснах един коментар под интервюто с Теди Москов и се получиха интересни резултати – 198-:138+. Отделно от цифровото изражение получих и няколко коментара, от които само един не съдържаше съвет към мен, как трябва незабавно да посетя някой театър. Доволен съм от себе си, че този път се въздържах и не ги удостоих с отговор на територията на Дневник. Опитът ми показва, че това в повечето случаи е безсмислено и води само до загуба на време.

В интервюто Теди Москов се държи откровено надменно. Журналистите не са ми от любимите съсловия, но не мисля, че този заслужава точно такова отношение. Още по-малко го заслужава публиката, на която Теди Москов е любимец от години. Да реагираш на въпросите с „Глупости!“ и „… първи глупав въпрос.“ е най-малкото несериозно и не пасва на претенциите, които предявяваш – интелектуалец, култура, изкуство, ала-бала. Също, да се опитваш да впечатляваш аудиторията с купища имена на известни авторитети, е леко пресилено в този контекст и е по-скоро присъщо на някой пубертет, който се опитва да блесне сред възрастни.

Подозирам, че поведението му би могло да е провокирано от още прясната история със спечелените от Пайнер пари за култура. Може и да греша, обаче, защото към края на интервюто се споменава, че нямало никакви еврофондове за култура и че никой не се интересува от България. Чувството, което остава накрая е отново познатото „…България не ме обича, а аз съм ебати пича“. Първосигнално.

Този тип заводско мислене сред „културния елит“ го наблюдаваме от доста време и мислех, че лека полека ще започне да изчезва, но напоследък май започва да става все по-разпространено. Първоначално, от несправедливия живот се оплакваха утвърдените имена, а сега и по-младите започнаха да го повтарят. Елементарната логика подсказва, че щом толкова време нищо не се е променило, значи подходът им е грешен и трябва да го променят. Като не го променят, човек започва да си мисли, че това е просто хронично мрънкане и в действителност не им е толкова лошо положението. Неоспорим е фактът, че в момента управлението на страната е меко казано „по-особено“, но колкото и да се опитват да ме убедят в противното, ситуацията не е уникална. Историята познава много такива случаи, така че ние не сме прецедент. Не очакваме да се случи чудото и простотията да намалее или да сдаде властта. Както знаем това „физически“ е невъзможно. Затова очакваме от хората, които уж имат повече акъл да предприемат решителните действия.

Тъпото в цялата ситуация е, че аргументите им не са логични. Или по-скоро желанията им са нереалистични и затова са обречени на неуспех. От една страна яростно застъпват пазарни принцип („…както е на Запад“. Ей, тоя Запад, бе! Като Светлото бъдеще е, начи!) – искат публиката да отсее продуктите, които ѝ допадат най-много, от друга – искат от държавата да стимулира техните продукти и побесняват, когато някаква „друга култура“, не тяхната, по разни начини се сдобива с пари. Излиза така, че те искат да манипулират естествения ход на еволюцията и магически да превърнат един народ от почитатели на разни „Слави“ в почитатели на класическата музика, ако тя може да се счете за нещо като връх на културата. Това сигурно и в Атландида не го е имало (за съжаление литературата мълчи по въпроса). Дали хората могат да открият себе си в техните творби, тях изобщо не ги интересува. Да се цупиш и да гледаш по тоя тоталитарен начин на нещата във време, в което информацията се разпространява бясна скорост, означава просто отказ да поемеш отговорност. Иначе и аз бих искал, като кажа нещо, всички да ме разбират и да се юрват да правят, каквото поискам, ама не става така.

Според мен, ако хората у нас, които смятат, че творбите им са недооценени и заслужават повече внимание, биха могли да погледнат към любимия им Запад и може да успеят да „усвоят“ някоя и друга идея. Може и да проработи, а може би не. Не се знае. Но все пак е по-добре да се опита, вместо да се чака. Големи лобита, в които участващите се подкрепят един друг, например. Мисля че у нас има Съюз на артистите. Аз не знам, те какво правят. До мен не достига информация за тяхната дейност. От време на време чувам за някакви междуособни борби. Друго не съм чувал. Може и да има и друго, не знам. Обаче, ако се зачетете по-внимателно в интервюто на Теди Москов ще доловите някаква враждебност към Явор Гърдев. Не разбирам защо. Както и да е, може и да си въобразявам. Не знам кой колко си е говорил с Шекспир, ама на мен „Хамлет“ много ми хареса. Това е, което мен, като зрител ме интересува. Мисля, обаче, че основна пречка се явява схващането, че „Колективното“ е мръсна дума. Отживелица. У нас всеки е Играч. Всеки разбира. И всеки мрънка. Поединично. Може би това трябва да се промени.

А пък за коментарите, които получих…нямам много какво да кажа. Да изхождаш от факта, че хората не посещават културни меропрития, само защото са си позволили да изразят основателно мнение по някакво интервю е направо смехотворно. Но такива са ревностните почитатели на културата, не винаги са логични. Затова си мисля, че Теди Москов няма основания да се оплаква. Той получава достатъчно внимание и то не само от яростните защитници на всяко нещо, различно от чалгата и много хора го смятат за авторитет. Трябва само да започне да използва това ефективно. И така.

Facebook Twitter Email Plusone

4 comments

  1. зонк

    Честно казано, и аз ти кликнах един минус, вече не помня защо.:) Което е показателно, че когато човек се занимава с нещо ей така, помежду другото (както Теди е дал това „величаво“ интервю), не бива да се търсят бог знае колко мисъл и аргументи. Теди и без друго си е гамен в театъра, така че едно хейтърско интервю само може да му потвърди тая му слава.
    Друго. Театрите са претъпкани. Факт. Не знам какви са тия радетели за култура, които се оплакват от празни салони, но явно не са ходили на театър от години.
    Трето. Театрите в момента не са мерило, признак или средище на културата. Те са просто чалготека. Най-бързо се продават представленията, в които млади звездни мацки псуват като хамали или се събличат по сцената. Или и двете. Не бива да се преувеличава културната стойност на театъра и да се слага равно между двете. Театърът е цирк, джумбуш да става, псувай на майка от сцената, та да се радва тълпата.
    Такива ми ти работи.:)

    • leife

      За първото ще кажа само, че ако ще е гамен да играе по гаменските правила, а не когато иска да е джентълмен, а когато му искат – да се прави на Лошия.

      За второто – е, именно, де! Като се пълни, какво само скимтят, че никой не им обръщал внимание и не се ценяла културата в България. На мен точно това ми беше въпроса – защо се прави на обиден.

      За третото, дето си го писал – ще си упражня правото, да не се съглася.
      😉

      пп. много ми хареса „джумбуш“.

Post a comment

You may use the following HTML:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>