Another Fine Morning

Baby I won’t die without you by my side
As long as you return into these arms that burn
Baby I won’t die just take a look inside
Into these eyes that burn, come to these arms that yearn

Няколко пъти беше отлагал алармата и мелодията, от която всяка сутрин чуваше само първите от пет до двайсет секунди, вече болезнено попиваше в мозъка му. Трябваше да става. Захвърли одеалото с едно решително движение и почти със скок се озова седнал на ръба на леглото. Поклати крака, погледна ги някак съжалително, все едно бяха танцували цяла нощ и потъна в размисъл. За пореден път ранното ставане не му се беше получило. Мисълта затова отприщи обичайните самообвинения, които плъзнахаа навсякъде и за нула време нащърбиха повърхността на идеално гладката му аура. Гласът отвътре услужливо го сръчка.

Отново беше валяло и по всичко личеше, че цял ден ще прокапва. Бяло-сивата плътна и хомогенна мътилка, позната още, като небе, застъргваше в покривите на отсрещните къщи. Толкова беше плътна, че източникът на светлина не можеше да бъде идентифициран. „Неидентифициран Летящ Обект!“ – помисли си. Беше забравил откъде идва светлината на планетата. Не беше виждал Слънцето от седмици. Единствено иконката с жълтичко кръгче със 6 лъча, закачливо завито в единия край с малко пухкаво бяло облаче, на апчето за прогноза за време още му напомняше, че има и такова небесно тяло, което любезно ни даравя със светлина и ни помага да си произведем витамин Д.

Изправи се, протегна се и тръгна към кухнята. Пътем легна на пода за няколко лицеви, усети гадното опъване в рамото и си каза, че нещо не е наред. Вдигна гирите няколко пъти, измрънка наум, че са много тежки и ги заряза насред хола, като внимаваше да не го заболи кръста.

До вечерта щеше да е забравил всичко и на следващата сутрин щеше да може отново да започне на чисто. Нов живот. Нова надежда. Всяка сутрин. Сега обаче, единствената идея, която го тикаше напред, беше да стигне до кухнята, където беше кафеварката.

Беше доста тихо. Обичайният уличен шум липсваше. „Трябва да слушам музика по-тихо.“ – припомни си услужливо, стигайки най-накрая до кафеварката. Извади цедката, изтръска старото кафе в кофата, изплакна я, изплакна също горната и долна част на кафеварката и наля вода от чешмата. Отвори шкафа и извади тенекиената кутия с кафето. Сипа няколко лъжички, като внимаваше да не посипва кухненския шкаф с кафе. Този път не се получи. Всъщност, никога не се получаваше. Завинти кафеварката и я сложи на включения котлон.

Следващата мотивираща стъпка беше да чуе новините, докато избира нещата за закуска. Сирия, ООН, ЕС, кризата, рохко яйце, финансова стабилност, Шампионска лига, сирене, пълнозърнест хляб и чаша портокалов сок, Реал Мадрид, Барселона, две-три кафета с нещо сладко…

Време за работа. Следващите осем-девет часа щяха да са мъчни. Някак трябваше да ги преплува, за да стигне до следващото простичко удоволствие – вечерята и питието.

И така всeки ден…

Facebook Twitter Email Plusone

5 comments

  1. Магарешко

    Толкова добре, че почти те съжалихме. Почти, защото закуската прозвуча доста добре, макар вече да наближава обяд!

    П.С. Имаш спешна нужда от море!

Post a comment

You may use the following HTML:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>