Малко японски екзотики

Като се замисля, познавам три типа хора. Такива, които имат изключително високо мнение за японците и обикновено, като говорят за тях използват изрази от рода на „Японците са голяма работа!“, или „Знаеш ги как изпипват всичко. Няма начин да не са го направили и това перфектно!“, или пък – „Японска работа!“. Вторият тип показват голямо уважение към японците и тяхната култура, но чистосърдечно си признават, че не я разбират много-много. А, принадлежащите към третата група изперкват тотално и приемат японската култура като собствена и започват да убеждават останалите, как западната култура е декадентска и упадъчна и е само въпрос на време да се самоунищожи.

Имам един колега, който покрай J-pop-а, започна да ходи на „тернировки“ (езиковият курс, на който ходи не е просто) по японски. За има-няма година, светогледът му се промени и само да му кажеш Ja и той започва да ти ракзаква колко било яко във Фукуока последния път, какви вкусотии продават по улицата (тази част ми е любимата) и още купища други подробности и това всичкото някъде към 4-5 часа, когато аз тъкмо съм се разработил и ми остават още куп неща за вършене, а не мога да му кажа, че имам работа, защото това, което разправя е в пъти по-интересно от това, което върша.

Ако трябва да се самоопределям, аз принадлежа към втората група. Не мога да кажа, че японците са ми съвсем непонятни. Някои техни разбирания за света ми идват абсолютно интуитивни. Докато четях Шогун например, много се чудех, този Джон Блакторн, как може да е толкова тъп и накрая бях доволен, че влезе в правия път. В същото време, няма сега да си зарежа балканщината, да си накупя мечове, да спя на футони и т.н. Обаче, при първа възможност бих си купил Тойота Сивик и много обичам сенча и генмайча. Обичам и японска анимация, в умерени количества, когато героите не са много инфантилни и не пищят като деца. Наруто е едно изключение. Изключително много ме забавлява, като си изпусне нервите. Това, което най-много ми харесва в японската анимация е, колко изразително са композирани отделните кадри и как това променя цялото ти виждане за света.

Но за музиката исках да разкажа, пък се отплеснах.

Допреди J-pop-а (който неимоверно ме натоварва) на колегата и много преди Цонко да ме светне за Cowboy Bebop (сериалът е жесток, а музиката е просто гениална), слушах само сетове за дзен медитация в Тубето, които колкото и да са приятни в един момент стават просто досадни. Саундтракът на Cowboy Bebop, пък, в един определен момент става твърде филмов. Не че е лошо, ти трябва подходяща ситуация, за да го слушаш.

Преди време съвсем случайно влязох в една поредица от неща, които адски ме зарадваха и стават и за всекидневно слушане. Първото, на което се натъкнах беше това. Обзе ме мигновено спокойствие и дори работата започна да изглежда прекрасна. Уводните тактове буквално разцепиха мрака, а когато от тях се изля ритъмчето, просто се разтекох. Ах, този джаз! Човекът на пианото е голям хитряга и много вещо е подпъхнал японските нюанси в парчето.

После Тубето много любезно ми сервира това. К’ъв е па тоя фънк!? Некви дрънкат тука, що за досада… и тогава влезе баса. Не че, нещо… ама баса е голяма работа. Тук го има и в друга версия, която дори е малко по-богата. Може да е правено 70-те години, но за мен е ново и откровено ми направи деня специален.

След това започнах да търся целенасочено. Не намерих кой знае колко много фънк неща за съжаление, но от тези, които намерих нямаше нито едно разочарование. Дори, когато е леко комично, като това, пак е покъртително добро. Последното очаквам да блесне в най-скоро време в някой филм на Тарантино.

Има и значително по-леки и по-западни, които също много радват – Love и Turn On Street. Много приятни женски гласове. Какво му трябва повече на човек?!

За финал да си преговорим и Cowboy Bebop. Имаме нужда от повече такива човекоугодни неща.

Facebook Twitter Email Plusone

3 comments

  1. Pingback: Mayumi Kojima |

Post a comment

You may use the following HTML:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>