HALTING STATE – CHARLES STROSS CH3

Илейн: Нагласена работа

Защитавай се!
Намираш се в централния кораб на църква от седемнайсети век, чийто изкусно издялани каменни повърности са слабо осветени от свещи. Десният ти крак е отпред, коляното леко сгънато. Можеш да почувстваш леката кривина на износената плоча под пръстите си през ръчно изработените ти кожени пантофи. Дясната ти ръка е повдигната, а дланта изпъната, все едно насочваш оръжие диагонално през гърдите си, дулото потреперващо в посока към покрива на западното крило. С лявата си ръка поддържаш дясната, като че държиш тежък пистолет. Тежкият пистолет описва добре оръжието ти – дългата сабя може и да е направено от стомана и да е дълга повече от метър, но не тежи повече от Колт Пайтън и е балансирана така, че да се усеща като продължение на пръстите ти.

Изправена си пред мъж, който е на път да се опита да те убие. Облечен е в черно подсилено с кевлар моторджийско яке, по което с японска плюнка са окачени оловни тежести, джинси, Док Мартинс и защитен шлем обсипан с камерни лещи. Също като теб и той държи дълга сабя с дизайн от петнайсети век, дръжката под формата на кръст предпазва ръцете му, които са вдигнати, като на бейзболен играч в очакване на топката. Разбира се, ти не виждаш якето и докмартинсите, защото също като твоя опонент и ти носиш шлем с хед-ъп дисплей, който изцяло покрива лицето ти, превръщайки човека срещу теб в рицар облечен от главата до петите в Милански доспехи – Ренесансовия еквивалент на тежък батъл танк.
„Да опитаме това отново“, предлагаш, пружинирайки на място.
„Разбира се.“ Той се поклаща леко на пети и за момент имаш сюреалистичното усещане, че той не държи сабя, ами бухалка за крикет от обратната страна.
„Майка ти носи военни ботуши!“
Не си сигурна, че това е най-правилното нещо, което можеш да кажеш на тежък батъл танк от късния петнайсети век, но той го приема, по начина, който си имала предвид и което е по-важно забелязва, че променяш гарда с, навеждайки върха на сябата си. Напада те мигновено, без никакво коварство, просто диагонално замахване, завъртащо се напред, така че да отреже парче шунка от теб.

Естествено, това е точно нещото, което си очаквала, когато си извъртяла китката си. Навеждаш върха на сабята си и сграбваш острието с лявата си ръка, блокирайки го със звънтене. Той се опитва да хване острието ти с лявата си ръка, но ти продължаваш да се въртиш, повдигайки върха – вече използваш сабята си като късо промушващо копие – и го пробождаш с върха под мишницата, като с отварачка за консерви, докато го подкосяваш в коляното с левия си крак.

За разлика от модерния батъл танк, старовремския може да си падне на гъза.
„Ох! Мамка му. Точка за Вас, милейди.“
„Това е мишничната ти артерия“, коментираш, поемайки си въздух, докато гледаш ярките изблици на виртуална кръв, изтичаща о ръката му.

Правиш стъпка назад и противникът ти прави същото, след като се е поокопитил малко. И двамата навеждате саби. „Откъде знаеше за военните ботуши?“, пита той.

Опа-а. „Късмет?“
„А-а, мислех си, че може би я познаваш.“ Гласът му издава разочарование, но безизразния му шлем не издава нищо повече от това.
„Не, съжалявам.“ Сърцето ти все още бие учестено от стреса на момента – трийсет секунди битка се усещат, като трийсет минути във фитнес залата или като три часа потене над електронна таблица. Любопитството надделява. „Тя гот ли беше или хипи.“
„Нито едното от двете. Тя беше в армията.“ Кракът му пристъпи напред, сабята се повдигна, потрепвайки странно и преди да успееш да размениш краката си те удря по рамото достатъчно силно, за да разбереше, че си обезоръжена – буквално, ако тези играчки имаха истински остриета. „Ъхъм. Имам предвид, че беше луда на тема армия. New Model Army, озлобени песове на каишка от Брадфорд.“

„Знам кои са,“ сопваш се ти, правейки две стъпки назад и повдигайки едната си ръка, за да разтъркаш ключицата си, която не е толкова добре подплатена, колкото е трябвало да бъде, в следствие на което боли ужасно. „А след минутка искам да ми покажеш, какво направи току-що.“ Никакви потничета на работа през следващите дни, напомняш си, което е доста дразнещо. Спокойно можеше да се лишиш от допълнителното гладене и факта, че Майк е успял да ти нанесе удар изневиделица. (Миналата седмица го чу да казва на един новак: „Рефлексите ѝ са, като на уипет на метамфетамини.“, което те накара да се рееш из облаците от гордост през следващите няколко дни. Което си е вярно, вярно си е, но Майк има по-голям обхват и много по-силни рамене, а на теб ти стига за малко да се разсееш, за да може той да не научи, каво точно може да ти причини един средновековен батъл танк.) „Но нека малко да оставим подиума за някой друг.“

Оттегляте се към местата за сядане встрани от пътеката, прибирайки сабите в ножниците и разкопчавайки шлемовете си, докато Ерик и Матю заемат местата ви, майтапейки се с нещо глупаво и свързано с работата им. Излизаш от хаптическото пространство. Без очилата, които непрестанно пресъздават Майк в доспехи, лека полека и той се връща в обичайнаия си ежедневен външен вин – моторджия, но с киборгски трансплант на мястото на главата му. След малко и той сваля очукания GameCrown на Нокия, под който се показва лице в средата на трийсетте с коса привързана на опашка. Поклаща глава, най-вероятно, защото те вижда за пръв път от час насам в истинския ти образ, а не като фаталната жена с рокля с обръчи и тънка къса сабя. (А това не е точно ласкателно, нали? Защото може и да не си с наднормено тегло, но да си го кажем честно, хората често те смятат за библиотекарка. И макар, че работиш с книги, не се занимаваш точно с издаване.) „Мога ли да те помоля за съвет, Илейн?“, казва той, докато се смъква на пейката.
„За какво става въпрос? Нещо свързано с техниката, ли?“ Повдигаш влажна вежда. Майк е започнал да се занимава с това години преди ти да започнеш, още преди излизането на игрите с добавена реалност, практически от Кеманната ера, когато хората са пресъздавали сцени преоблечени или са практикували истински бойни изуства (а двете се толкова различни едно от друго) и като изключим светкавичните ти рефлекси, той чисто и просто е в пъти по-добър отколкото ти някога можеш да бъдеш. „Предполагам, че мога…“

„Не става въпрос за това.“, казва той и звучи несигурно. Минава време, преди той да каже отново нещо. „Става въпрос за автомобилни застраховки.“

От време на време ти досаждат с такива въпроси, въпреки, че понякога имаш и полза от тях: не е, като да си адвокат или доктор. „Не съм в тази част на бизнеса“, напомняш му.

„Да, знам. Ама нали знаеш, че Сали направи катастрофа на М25 миналата седмица?“ (Сали е жената на Майк: изрусена мениджърка от средните нива на йерархията, която търпи излизането му с приятели веднъж в седмицата със зле прикрито презрение. Предполагаш, че виждат нещо един в друг, но…)
„Получихме сметката от Пътна помощ и поправките, след което другия шофьор предяви претенции за медицински разходи, а работата е там, че тя се кълне, че е бил намесен и друг шофьор, който не е спрял.“

Имаш лошото предчувствие, че знаеш, какво следва, но не можеш да оставиш Майк спре дотук, затова заемаш неутрална позиция. „Хм?“

Ерик и Матю стоят на подиума пред теб, почти неподвижни, колената и лактите им от време на време се прегъват леко. Не дърдорят, като теб и Майк. Някои от другите тренират и загравят във вестиария и можеш да чуеш буумбокса на Джо, който дъни някакъв Белгийски индъстриъл, докато останалите недоволстват от работния си ден. „Тя е карала в бавната лента някъде около изход деветдесет по пътя за Хийтроу, точно зад този, когото е подпряла отзад. Движела се е с деветдесет, нямало е камиони наоколо, но движението е било натоварено. Както и да е, казва, че е видяла, как бял ван, Оптеър, ги задминава и двамата, свива пред БМВ-то и набива спирачки пред него и докато тя успее да докрета до локалното, онзи вече се бил изпарил.“

„Хм.“ Внимателно оставяш сабята на земята и я бутваш под пейката, така че никой да не се спъне в нея. „Още не си споменал застрахователна измама, но това е което си мислиш, нали!?“

„Да.“
„Какви са щетите?“
„Ами, на Сали и взеха шест точки, а тя има още и удрянето на паркинга от миналата година. Ще си изгуби отстъпката от застраховката, което ще не струва допълнително около осемстотин кинта, когато я подновим.
„Ох!“ Охлузената ти ключица пулсира в знак на съчувствие. Карането си беше скъпо развлечение, дори и без да отчиташ цената на дизела от 5 евро на литър, камерите, които са на всеки четвърт километър по всички първокласни пътища и застрахователните компании, които се опитват да изнасилят шофьорите, за да погасят загубите си от кризата с наводнените имоти. „При кого сте?“

„Нейшънуайд.“

Това поне е успокояващо – старомодно взаимно дружество, а не уеб-сървър, на който се плаща с кредитна карта и който е собственост на Nocturnal Aviation Associates Dot Com“ (мото: ‘Летим нощем’) с централа в някое киберкафе в Лагос. „Звучи добре. За какво ви крънка потърпевшия.“

„Шестнайсет хиляди за возилото – имай предвид, че не е актуален модел, според Сали е на десет години – две хиляди за пътната помощ и, това ще ти хареса, девет хиляди за ортопедично лечение. Твърди, че е му е контузен врата.“

„Разбирам. Около трийсет хиляди, значи?“ Клатиш глава. Майк е прав, това е твърде пресилено за просто побутване на магистрала по време на час-пик. Дори и при деветдесет километра в час. И контузия на врата. „Виж, всички БМВ-та са с облегалки за глава от време оно и имат страничен и преден airbag от поне двайсет години. Този иск означава, че имат предвид операция, което значи болнични, което пък значи, че правят засилка, за да те подгонят за изгубени печалби. Очаквам, че ще се опитат да пуснат още един иск за трийсет хиляди в близкия месец или два.“

Лицето на Майк е потно, като за начало, а сега цветът му става, като на обредните свещи, които бихте палили, ако това все още беше функционираща църква. „Ама ние имаме десет процента предплащане…“

„Точно така. Затова трябва да се погрижиш онзи да не ги докопа, нали? Прав си затова, че звучи, като застрахователна измама, и медицинското е класика. Медицинската поверителност е прекрасно прикритие, но ние можем да го погледнем през него, ако започне разследване за измама. Нейшънуайд все още имат хора в интернет в Групите за Недоволни Клиенти и това, което трябва да направиш е да излезеш от омагьосания кръг на кол центъра и да избуташ въпроса нагоре по йерархията, за да го види човешко око и след това да ги подложиш на непрекъснат обстрел.“

„Ама, как да…“

Започваш да изреждаш стъпките на пръсти. „Първоначално караш Сали да им предложи черната кутия от колата си. След като веднъж вече си наясно, къде точно е била по време на катастрофата – GPS-а на черната кутия ще ти го каже – им казваш да пуснат заявление до Пътната Агенция на основание Закона за Свободен Достъп до Информация с изискване на записа от най-близката им пътна камера – ако откажат в началото, ще ти кажа как да го направиш сам. Така ще разбереш, дали Оптеър-а е замесен и ако е така ще сриташ Отдела за Недоволни Клиенти да пусне иск за измама срещу дригия шофьор. След това можеш да се заемеш с медицинската часг. Ако другият шофьор има медицинско свидетелство, можеш да провериш в Медицинската асоциация, дали практиката на доктора е чиста – залагам бутилка Шардоне, че ще намериш нещо гнило, защото доктори, които фабрикуват диагнози за пари, рядко спират след първия път. След като приключиш с това, можеш да тръгнеш по петите на возилото – проверяваш, дали е олдтаймер и каква му е стойността. Към този момент, Нейшънуайд ще накара техния застраховател да плати цялата сума по иска и ще ги вкара в черния си списък, а теб ще те обезщетят. Твоят застраховател би трябвало да направи всичкото разследване вместо теб, ако привлечеш вниманието на отдела им за недоволни клиенти, но ти не трябва да чакаш – всички формуляри са онлайн, можеш да ги попълниш от телефона си и в момента, в който машината се задвижи, застрахователят ти ще поеме нещата.“

Майк се е оцъклил някъде по средата на твоето словоизлияние, но това е добре: клати глава, като кученце-играчка на задния прозорец на кола, което означава, че е схванал основната идея, а именно, че положението не е толкова безнадеждно. Цивилните които се сблъскват с чужда за тях бюрокрация винаги се чувстват безпомощни в началото, но когато установят, че има начин да получат, каквото искат, обикновенно се съвземат. „Мисля, че схванах идеята…“
„Ще ти го изпратя всичко това в писмен вид утре.“ На следващия ден в офиса му нахвърляш набързо един FAQ – Как да сгащим жалки застрахователни измамници? Това, че Майк те моли да помогнеш за измамливия иск на Сали е малко като да поръчаш въздушна атака, за да се справиш с училищно гаменче; но той ти е приятел и освен това, ако някой в офиса се опита да ти направи проблем, винаги можеш да го изкараш, като добър ПР.

„Благодаря, много мило.“ Изглежда много по-благодарен, отклокото звучи.

Докато говорите, Ерик и Матю някаси бяха стигнали от лекото подскачане до положение, в което Матю лежи по гръб на пода, а върхът на сабята на Ерик опира в стомаха му.
Докато гледате, Ерик вдига върха нас сабята в поздрав и отстъпва от подиума. Изправяш се, усещайки сърбящо нетърпение да издрапаш от професионалната тема и се обръщаш към Майк: „Два от три рунда?“

Facebook Twitter Email Plusone

Post a comment

You may use the following HTML:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>