Tagged: гняв

Rage is good

Well the boys of Liverpool, when we safely landed,
Called meself a fool, I could no longer stand it.
Blood began to boil, temper I was losing;

Дезмънд беше нервен. Личеше му. Не можеше да си намери място. Мустаците му бяха напрегнати. Въртеше се, все едно го бяха нападнали бълхите, а това беше малко възможно, защото вече беше късна есен и всяка сутрин по тревата имаше слана. След дълго въртене и наместване, накрая успя да си намери поза, в която да му е удобно. Очите му грейнаха за момент, после сякаш се усмихна на себе си, въздъхна и физиономията му прие обичайната блажена спокойна физиономия.
– Мнозина мъдреци ще се опитат да те убедят, че гневът е вредно нещо. Бил лош съветник, дъра-бъра. На баба им прогнилата мушама! Щом се е появил на повърхността, значи нещо го е причинило. Потискайки го, никога няма да разбереш, къде е първоизточника. Клечейки на средата на пътя, никога няма да вденеш, какво има в двата му края. А, да не говорим, че изобщо няма и да узнаеш, колко края има. Правилният подход е да оставиш гнева да те завладее и да го наблюдаваш изкъсо. Да усетиш, откъде започва, накъде се разпростира, откъде минава. Да почустваш напрежението и да използваш неговата инерция, за да го разобличиш. Докато накрая не усетиш сладостта от надеждата, че следващият път, когато се появи, ще можеш да го използваш пълноценно.
Гневът не е само безплоден. Той може да бъде изключително пълноценен, ако е от правилния вид. Тъй щото има два вида: тъп и рошав. С тъпия няма много какво да се направи. Той отвсякъде е гладък. Непромокаем и непробиваем. Масивен и тежък. Разлива се в теб, като бързо застиваща смес. Няма откъде да го подхванеш. Дори и да го наблюдаваш, няма да разбереш много, защото той е хомогенен, изключително последователен и твърдоглав. Винаги минава по един и същ път. Още по-малко можеш да го използваш, защото изобщо е корав и не подлежи на обработка. Чисто хипотетично би могъл да стъпиш на него или да халосаш с него някого по главата. В повечето случаи обаче стоиш изцъклен и безпомощен, без да можеш да направиш нищо.
Рошавият е колкото дразнещ, толкова и прекрасен. Хитрува и всеки път минава по различен път. В природата му е да е непредвидим и изненадващ. Да го уловиш и впрегнеш на работа е истинско предизвикателство. Резултатите, обаче, си струват. Можеш да стигнеш до тях, ако намериш първоизточника на гнева, неговото Основание. След, което ще се метнеш върху гърба му и ще препуснеш. Това ще ти даде възможност и да обясниш Основанието с най-правилните думи.