Tagged: добрата стара Джърмани

Въпрос

Баня, построена по времето на Адолф Хитлер и в съответствие с национал-социалистическите предписания. Неокласизицизъм, колони, фонтанчета. По времето на войната е разрушена, а след това – реставрирана. В момента е общинска собственост, демек държавна. Освен басейн, в банята има сауна. Пардон, сауни – всяка с различни температури, аромати и т.н. На покрива – открито простраснство с шезлонги и басейн с ледена вода, да може хората да се охлаждат и да зяпат звездите. Предполагам и покривното пространство е държавно. За звездите не знам.

Седя си аз в 92-градусовата сауна и се грея. В един момент, помещението започва да се пълни с хора, така че не остава свободно място. Всичко се заема за отрицателно време. Недоволствам малко наум, щото хиляда пъти отваряха вратата, всички градуси избягаха навън. И на всичкото отгоре няма ведро. По-сухо е само в Сахара и на Северния полюс. В този момент влиза сауна-майстера с ведро, черпак и мокра хавлиена кърпа. Разгеле. Човекът поздравява с Grüß Gott! и обявява церемониално „Aufguss.“ Сипва два черпака, оставя ведрото и започва да се разжожда из сауната и да раздухва топлото с кърпата. Всички умираме от кеф. След няколко тигела, чичото се връща в изходна позиция и сипва още 1-2 черпака. Оставя ведрото, пак хваща кърпата и подхваща маршрута. Раздухва качествено. Всички умираме от кеф и вече леко от жега. Процедурата се повтаря още веднъж, след което майстера си събира инструментите и пожелава приятна вечер. А какво правим ние? Аплодираме. Звучно.

Въпросът ми е – каква е причината този държавен служител да проявява такава инициатива и да показва такива умения?

Малко немски сюреализъм

Не знаех кой е Карл Валентин и малко се засрамих, като ме попитаха риторично и назидателно – как може да не знаеш кой е Карл Валентин!? Затова вчера се заех да разбера.

Човекът е бил много странна птица. Засега не се наемам да го описвам и да се изказвам за творбите му, защото се опасявам, че ще нагазя в някакви много тъмни води на изкуството, но мисля, че спокойно мога да го определя като забележителен. Ще кажа още, че бях много впечатлен от Мистериите на един фризьорски салон или по-точно бях впечатлен от това, че филмът е сниман няколко години преди Андалуското куче. Според биографичния филм от по-долу в уречения ден на снимките се установило, че Бертолт Брехт е забравил сценария, затова всичко във филма било импровизирано. На мен ми беше интересен, защото навява мисли за онази Ремарковска Германия, дето изчезва безследно след края на Втората световна война.

Тук има и вариант с музичка и английски субтитри.

За още по-любознателните има и биографичен филм. Чичото, дето говори с тежък баварски акцент доста ме подразни. Останалото е добре.