Tagged: добрата стара Джърмани

Топ 10 на най-дразнещите офисни изрази

От известно време насам подготвям един списък с лафове от работата, при чуването на които ми попризлява. Това не са някакви ужасяващи словосъчетания или пък професионален жаргон. Съвсем безобидни думи са, но се използват толкова много и понякога толкова ненамясто, че за изгубили всякакъв смисъл. Има и една-две, които са просто смешни, но са спряли да бъдат такива по вече споменатите причини.

Трябва да призная, че дълго време ми липсваха две-три бройки, за да закръгля числото, но тази седмица късметът ме споходи неочаквано, след като в интранета ни беше разпространена презентация от тазгодишния ни Town Hall Meeting. Интересното е, че миналогодишни такива митинги не е имало, или може би е имало, но заглавията им не са били толкова благозвучни и многозначителни. Хрумването да кръстят събора така, явно е било на нашите marketing wizz kidz, а целта засега остава неясна.

В списъка ми няма подредба по важност. Всички лафчета са ми еднакво далеч от сърцето.

es wurde kommuniziert… На пръв поглед в това да започнеш съобщителното си изречение по този начин няма нищо нередно. В същото време обаче е напълно безполезено, защото слушателят веднага ще попита, кой аджеба го е комуницирал и какво точно е комуницирал. От цялото това нещо лъха на страхливост, нежелание да поемеш отговорност за собствените си думи, интрига, задкулисни игрички и т.н. Лошо чувство, с две думи. А то, както знаем от вица, остава.

…so, nach dem Motto… Сигурно нямаше да ме дразни толкова, ако нямах един колега, на който това му е любимия лаф. До такава степен, че вече го е издигнал в ранг „Междуметие“. Пъха го навсякъде, без значение, дали има смисъл. Аналогът му в българския, който ме дразни също толкова много, ако не и повече е „вика“.

heuer… Думата значи „тази година“. Нещо като „лани“ при нас, да речем. Не мога да си обясня, защо шефът ми злоупотребява с нея под път и над път. Може би му харесва как звучи или е израз на произхода му. Нямам обяснение. Доста дразни.

tendiere dazu… В този лаф има може би някаква скрита ирония, която аз не улавям. Да кажеш, обаче, че не тендираш към това да ходиш на обяд в стола, е проява на липса на всякаква езикова култура. Интересното е, че за първи път този израз го чух от един член на нашата студенция в странство, който в онзи момент също тендираше към нещо си. За любимия навик на българския емигрант да вкарва чужди думи в българската реч омайна сладка, като леко ги скланя, ще пиша друг път, защото темата е много обширна.

klare Differenzierung zum unseren Wettbewerb… Мениджърски общи лафове. Нямам какво повече да добавя. Досега не съм чул смислено изказване, което да започва с този израз.

interessante findings. Този бисер го взех от речта на баш-баш-баш шефа пред таунхолмитинга. Мога само леко да перифразирам Паисий Хилендарски и да попитам реторично – поради что се срамиш, германецо, да ползваш собствения си език?

квиквин… Не веднъж сме обсъждали с приятели способностите на германците да произнасят думите на техните не толкова далечни роднини англо-саксонци отвъд Ламанша. За мен си остава загадка, защо някои думи са толкова трудни за изговаряне. В същата категория влизат и „квесчън“ и „Брет Пит“.

Türöffner… Това трябва да е нашия човек, чиято задача е да се инфилтрира в компанията-клиент и да държи вратата му широко отворена за останалите си събратя (демек ние), така щото целият ни катун да може да се намъкне там и никакво излизане, нали разбираш. Поне три петилетки. Звучи ми, като кражба с взлом и изобщо е проява на лош вкус да употребяваш такива думи. По-добре си го наречи мазърфакър или нещо подобно.

involviert sein. Да се представиш като много инволвиран в нещо ми се струва чисто голословие и моменталически ме напушва смях. Това е.

азап. Това означава ASAP, в случай че се чудите и може би щеше да е смешно, като ‘беаутифул’, ама вече е толкова изтъркано, че няма накъде повече.