Tagged: изток

На източния фронт нищо ново

Не съм от най-постоянните, когато става връпрос за преглеждане на блогове, но от време навреме се зачитам в някои неща. Преди няколко дни попаднах на този пост и реших да коментирам, защото тонът на написаното доста се различаваше от този на обичайните писания, които започват да се ветреят из пространството, когато Русия влезе по-стабилно в новините. Макар че, не съм съгласен с тезата на авторката, нейният подход не страда от обичайната повърхностност, която поразява всички мнения, засягащи темата. Тъй като коментарът ми в блога все още чака одобрение, реших да го пусна и тук, докато новините все още са пресни.

***

Интересна тема си подхванала. Ще си позволя да драсна един коментар.

Пишеш за „западния“ фрейминг, който тънко обрабортва хората и докато го правиш попадаш в една обработка на мозъка – тази, която насажда на хората убеждението, че има някакво велико противопоставяне на Изтока срещу Запада. Две велики концепции, които се сблъскват периодически и си мерят пишките. Човешкият мозък е мързелив и гледа много-много да не работи с конкретни случаи, ами за да му е по-лесно вкарва всичко в категории – негри, бледолики, жени, мъже и т.н. Затова едно такова противопоставяне му идва с лекота отръки.

Мога да разбера недоволството ти от „западните“ методи на управление – наливане на пари и интелектуална мощ в контролиране на тълпите и спечелването им за разни съмнителни каузи. Подличко е, няма нищо наяве и човек трябва всеки ден да чете и да мисли яко, за да избягва всички поставени му капани. Между другото, това е още един начин да държиш хората и интелекта им в добра форма, без да се налага да ги прочистваш периодично. Само че, не мога да се съглася с това, че това е западна практика.

Традицията да спечелваш масите на своя страна е твърде древна и примери за такива стратегии могат да се намерят във всички цивилизации, които без изключение са с източен произход. Лафове от рода на „Хляб и зрелища“ не са измислени току-тъй и не са измислени в Англия, Франция, Германия или още по-малко отвъд Голямата вода. Причината за използването на такива стратегии е, че просто е изключително икономически изгодна. Много по-евтино е с три-четири хитроумни лафа да убедиш няколко хиляди човека, че е по-добре да изберат теб за сенатор, защото ти си умен и красив, отколкото да хванеш и да ги изколиш до крак и след това да се чудиш как да си закърпиш положението откъм ноухау и работна сила. Засега има два примера в човешката история на хора, които са били достатъчно глупави да си помислят, че ще си решат генерално проблемите, ако избият избирателно големи маси хора – Хитлер и Сталин. И докато германците са си платили порядъчно добре за грешката да си изберат демократично един австриец, който да ги вкара във война и който впрочем преди да направи всички поразии е вдигнал смазаната от репарациите и гладуваща Германия на крака, руснаците продължават да си слагат на престола хора с болни амбиции и мегаломански идеи, които не ги е еня за хората. Това, което е още по-жалкото, самите руснаци не ги е еня за тях самите и в момента, в който някой мегаломан, като Путин им подхвърли идеята за отколешните права на всемогъщата и необятна Русия, те моменталически му застават зад гърба. Още ми е пресен споменът, как колегата ми руснак преди 2 седмици с надежда в гласа на няколко пъти ме попита – бе вас американците не ви ли бомбиха навремето. На човека отчаяно му трябваха аргументи да убеди себе си, че техния шеф не просто прибира територии, но се бори за кауза.

Крайната цел на всяко шефче на по-големичка страна на тази планета винаги е била да упражнява влияние над колкото се може по-голяма територия, да му вдигат паметници, да пишат песни за него и т.н. Дали идваш от запад или от изток, няма значение. Има значение, обаче, как ще постигнеш тази цел. Ако в преследване на целта си периодически избиваш тези жители на собственета ти страна, които си позволяват да ти се противопоставят, унищожаваш скъпоценни ресурси, които би могъл да използваш. По този начин всеки път с шут връщаш страната си назад. За мен не е случайно това, че в последните години руснаците имат постижения само в спорта и в мистиката и окултните псевдонауки. Едната дейност е силно спонсорирана от държавата, а другата е своебразно бягство от реалността – един вид, този живот не става за нищо, дай по-добре да се погрижим за следващия. Шаманизмът не е измислен в Русия, нито е присъщ за нея.

Русия наистина има данни да е едно чудесно (широко) място, в което да се завъждат всякакви екосистеми, лошото е, че никой от могъщите ѝ шефчета не позволява това да се случи. Вместо да се погрижи за нещата в държавата си, руснаците препочитат да хабят енергия в спорове за едно нищо и никакво полуостровче и една Украйна, която не знае какво иска. Благодарение на това сега, Украйна много бързо си воъбрази какво иска и ще си го преследва с цената на всичко.

Колкото до България, за нас има начин да гребем с пълни шепи от всички светове, с които сме влизали в контакт. Не е хич благоразумно идеите да се отхвърлят преди да са обмислени, само защото някой им е лепнал етикет „изток“ или „запад“.