Tagged: маркетинг

Епископа

Беше време за смяна на професията. Вече беше разбил всички традиции в музикалния бизнес, направил беше прилично количество пари, можеше да се откаже. Като фронтмен на групата, обаче, беше износил и най-големия товар. Известността, постоянните турнета, хореографията, интервютата. Да бъдеш вокал на група не е лесна работа. В невръстните си години си представяше нещата много по-иначе. Вдъхновяваше се от живота на звездите – Дорс, Бийтълс, Стоунс, Хендрикс. Мечтата на живота му беше да бъде като тях, да твори история. Представяше си нощите в мъгла от алкохолни изпарения и облаци трева, а дните с разхвърляни по пода на хотелските стаи книги с поезия и нотни листове свити на фунийки и разбира се непознатите голи мацки, с които да се събужда сутрин, без изобщо да си спомня откъде са се взели.

Реалността се оказа съвсем друга. Три пъти в седмицата имаше медийни изяви, което означаваше много-много подготовка – шивач, гримьор, фризоьор, козметик. Цялата му визия трябваше да е перфектна. От небрежния неподдържан манкюр през костюмите изпипани до последния детайл, за да се стигне до символите, окачени на врата му на верижки от специално подбрания метал. От всичките аксесоари и атрибути, символите бяха най-важни. Символите за феновете са това, което е водата за растенията. В днешно време символите бяха издигнати в култ. Всеки един от тях беше подлаган на обстойно тълкуване, беше претъсрван за скрит смисъл и съпоставян с други символи от други течения в жанра. Правилното използване на символи определяше с голяма точност групата фенове, които се чувстваха съпричастни с философията на групата.

Естествено, дефинирането на феновете не беше самоцел. Зад всичко това се криеха умелите замисли на маркетинг екипа, който много внимаваше за това концепцията им да се изплати. Подходящият мърчандайз беше нещото, което интерсуваше Компанията, а преизпълнението на заложените в договора с нея цели носеше задоволителни бонуси за всички участници в начинанието.

С всичко трябваше да се внимава. Коучинг по реторика, коучинг по специфичния език на тялото. Добре, че не му се налагаше собственоръчно да подбира журналистите, за които да дава интервю. За това се грижеха Ванеса и нейните медийни инфилтратори.

Дали би могъл да осребри впечатляващото присъствие на сцената от последните десет години, ако се пренесе в някой друг клон на изкуството. Можеше, да речем, да стане художник или скулптор. Визуалното изкуство привличаше бая хора в днешно време. Ако се обградеше с подходящите хора, нямаше начин да не успее. Все пак вече познаваше много хора от бранша. С една целенасочена кампания в медиите и преизчисляване на таргет-групата нямаше начин да не успеят. Струваше си да се опита. Човек не може цял живот да се раздава на сцената. Е, някои бяха успели – Стоунс например. Или Металика. Но нека да си го кажем честно, в последните им години, не бяха приятна гледка – отегчени от живота и пеещи на плейбек, само и само да получат някакво внимание от публиката. Вниманието на тълпата е пристрастяващо. Именно затова, човек трябва да помисли, как да се откъсне от него, на време.

Може би щеше да успее да се вмъкне в новото си амплоа още от есента. Не вярваше Майкъл, Гейбриъл и Даниел да имат нещо против. От доста време насам му се виждат порядъчно изтощени. Солата на Гейбръл бяга загубили фанатичността си, а Даниел напоследък само прекаляваше с хармоничния минор. Феновете нямаха нищо против, разбира се, защото музикалният директор Роб, успя да го продаде на медиите, като продукт на дълбоката трансформация, която членовете на групата преживяха след творческата си ваканция в Азия. По този случай се наложи и малка смяна в декорите по време на концертите. За щастие имаха Джазминда, която умело успя да вплете азиатската представа за Чистилището и Злите духове в трактовката на Скандинавската митология, която групата използваше. С други думи, северноевропейското езичество, християнството и хиндуизмът вече никога нямаше да са толкова далечни, особено що се отнасяше до преживяванията на мъртвите в Чистилището.

– Време е! – обяви Джон.

След концерта щеше да поговори с останалите и щеше да ги убеди, че е време всеки да започне свой проект.

Наметна расото, сложи си маската на скелет със светещи в зелено очи, а на главата си нахлупи епископската митра. В лявата ръка държеше кандило, което вече се поклащаше в такт с интрото от китарата на Майк. Отвъд сцената 30000 фенове на beyond-death метъла очакваха излизането му на сцената под воя на синтезатора на Гейбриъл и тибетския съдбовен ритъм на барабаните.