Tagged: приказни герои

На 3 ма̀на

Малкия кликаше бясно, а ръката му сменяше прозорци. Забитият му в монитора поглед беше фокусиран някъде зад кинескопа. Машината бучеше.
– Държиш се така, все едно го познаваш из основи, а в действителност стоиш пред вратата му и скучаеш – спокойно констатира Дезмънд. Пръстите ти лющят боята, а очите ти са отегчени от гледката. От много дращене по повърхността си забравил къде започна всичко. Заблуждаваш се, ако мислиш, че магията е извън теб. Тя изтичаше от пръстите ти и се промъкваше през всички процепи. Произлизаше от твоето намерение.

За Навика

– Искам да ти разкажа за Навика. – рече Дезмънд.

Малкия го погледна небрежно, без да каже нищо.

През последните дни Стария само бръщолевеше някакви неща. Скачаше от мисъл на мисъл и изобщо нищо не му се разбираше и за да не се ядосва, Малкия просто беше спрял да му обръща внимание.

Continue reading

Rage is good

Well the boys of Liverpool, when we safely landed,
Called meself a fool, I could no longer stand it.
Blood began to boil, temper I was losing;

Дезмънд беше нервен. Личеше му. Не можеше да си намери място. Мустаците му бяха напрегнати. Въртеше се, все едно го бяха нападнали бълхите, а това беше малко възможно, защото вече беше късна есен и всяка сутрин по тревата имаше слана. След дълго въртене и наместване, накрая успя да си намери поза, в която да му е удобно. Очите му грейнаха за момент, после сякаш се усмихна на себе си, въздъхна и физиономията му прие обичайната блажена спокойна физиономия.
– Мнозина мъдреци ще се опитат да те убедят, че гневът е вредно нещо. Бил лош съветник, дъра-бъра. На баба им прогнилата мушама! Щом се е появил на повърхността, значи нещо го е причинило. Потискайки го, никога няма да разбереш, къде е първоизточника. Клечейки на средата на пътя, никога няма да вденеш, какво има в двата му края. А, да не говорим, че изобщо няма и да узнаеш, колко края има. Правилният подход е да оставиш гнева да те завладее и да го наблюдаваш изкъсо. Да усетиш, откъде започва, накъде се разпростира, откъде минава. Да почустваш напрежението и да използваш неговата инерция, за да го разобличиш. Докато накрая не усетиш сладостта от надеждата, че следващият път, когато се появи, ще можеш да го използваш пълноценно.
Гневът не е само безплоден. Той може да бъде изключително пълноценен, ако е от правилния вид. Тъй щото има два вида: тъп и рошав. С тъпия няма много какво да се направи. Той отвсякъде е гладък. Непромокаем и непробиваем. Масивен и тежък. Разлива се в теб, като бързо застиваща смес. Няма откъде да го подхванеш. Дори и да го наблюдаваш, няма да разбереш много, защото той е хомогенен, изключително последователен и твърдоглав. Винаги минава по един и същ път. Още по-малко можеш да го използваш, защото изобщо е корав и не подлежи на обработка. Чисто хипотетично би могъл да стъпиш на него или да халосаш с него някого по главата. В повечето случаи обаче стоиш изцъклен и безпомощен, без да можеш да направиш нищо.
Рошавият е колкото дразнещ, толкова и прекрасен. Хитрува и всеки път минава по различен път. В природата му е да е непредвидим и изненадващ. Да го уловиш и впрегнеш на работа е истинско предизвикателство. Резултатите, обаче, си струват. Можеш да стигнеш до тях, ако намериш първоизточника на гнева, неговото Основание. След, което ще се метнеш върху гърба му и ще препуснеш. Това ще ти даде възможност и да обясниш Основанието с най-правилните думи.

Статистика

„In many vast, vast regions of the world people don’t speak Greek, and there are those who, when they want to agree with something, say oc.“

Baudolino, Umberto Eco

– На колко си години, Учителю?
Дезмънд се подсмихна. Удари един плътен гълток от чашата с Тъмно и рече:
– Да не мислиш, че знам? Хората сте ми много странни. През пет минути си давате сводка за някакви числа. Събирате ги, изваждате ги, умножавате ги. Класират ви по години, по ръст, по килограми. Всичко това така ви паникьосва, че забравяте да ядете и да спите. Накрая намирате числата, които ви устройват и заспивате дълбоко. До следващата паника. Времето ви минава в броене и паника. На всичкото отгоре така ви ги сервират числата, че да не можете да разберете кое от кое идва и накъде отива. Смях. В Миналото бройните нямат значение. Това, което ни интересува там е да преживеем до следващия Кеф. Ако има такъв. Човек има полза само от Миналото. А в Миналото няма числа. Няма време за тях. Да не говорим, че за човека, така както за всички животни, те са противоестествени. Човекът не възприема правилно числата, той възприема само неща, които вече са били. А числата никъде не са били. Те са измислени. Няма значение на колко си години. И разните там биологични възрасти и други подобни измишльтони не играят роля. За теб важното и водещото трябва да е да се чувстваш спокоен. В моя случай – да съм нахранен и на топло. В Миналото това е досатъчно. Всичко друго е заблуда на противника. Разбирам, че Настоящето предоставя повече от това да са ти топли краката и да си сит, което може би не е лошо, още не съм преценил добре. Затова и не ти казвам, към какво трябва да се стремиш. Да не говорим и, че нямам право. Това, което знам със сигурност, обаче, е, че не трябва да броиш, защото ще проспиш и Настоящето и Бъдещето. За последното, казват, че било много интересно. Още не съм бил там, но натам съм тръгнал. Ако има топла храна и грее Слънце, ще съм доволен. Ако ли пък не, ще му мисля, като стигна. Замириса ми на изгоряло! Не ми казвай, че пак си прегорил ориза!?