Tagged: Япония

edge of tomorrow

Рядко свеж и качествен филм. Още едно потвърждение, че Емили Блънт е слънце, без което планетата не може! Том Круз за разнообразие в началото играе пъзльо и чак след няколко стотин живота си влиза в обичайната роля, без обаче да прекалява с фукането. Историята е оригинална, чиста, спретната и непретенциозна. Ефектите са само за украса и не ти се набиват през цялото време в очите. Клишетата в диалога са сведени до минимум. 9/10 – взимам една точка заради излишната целувка.

Заключението: залягаме яко над лицевите опори.

Японските екзотики се завръщат

Тъкмо вчера си мислех, че твърде дълго се задържах на Молоко и DJ Shuffle ми пусна Kojima Mayumi с нейния Poltergeist. От последното ми възхищение по нея e минала тъкмо една година и мога отговорно да кажа, че все така ме впечатлява и все така ми е трудно да кажа с какво. Хем звучи традиционно джазово, хем има някакви едва уловими отклонения, които заформят разликата.

Малко японски екзотики

Като се замисля, познавам три типа хора. Такива, които имат изключително високо мнение за японците и обикновено, като говорят за тях използват изрази от рода на „Японците са голяма работа!“, или „Знаеш ги как изпипват всичко. Няма начин да не са го направили и това перфектно!“, или пък – „Японска работа!“. Вторият тип показват голямо уважение към японците и тяхната култура, но чистосърдечно си признават, че не я разбират много-много. А, принадлежащите към третата група изперкват тотално и приемат японската култура като собствена и започват да убеждават останалите, как западната култура е декадентска и упадъчна и е само въпрос на време да се самоунищожи.

Continue reading