Tagged: electronic

Електронно #1

Електронната музика е особена. Някои дори не я смятат за музика. Не съм от тези хора. Когато настъпи момента, всичко, което не е електронно, спира да ме интересува. В такъв период, неминуемо стигам до Fluke и Underworld и за пореден път се убеждавам, че постиженията им са колосални и все още ненадминати. Прилагам доказателствата тук и тук. Клиповете им от началото на 90-те са просто разтърсващи. Ако ви попаднат, възползвайте се на всяка цена!

9980

9980 e албум на Connect.Ohm. За името работят Alexandre Scheffer ака Cell и Hidetoshi Koizumi aka Hybrid Leisureland. Много приятна ембиент музичка. Вписва се чудно във ветровит или дъждовен (неделен) ден. Ще я пробвам и за саундтрак към книга. Пробвайте и вие. Тук може да се чуе онлайн, а тук има списък с песните и разни други неща.

caught in a loop II

Чух няколко неща на Four Tet в последните няколко дни. Харесаха ми, но не ми причиниха непреодолим възторг.

Pinnacles е изключително приятно парче. Ако вече си измислил решение на проблема, над който работиш, песента ще оформи много добре потока на мислите ти и ще ти даде необходимия контрол, за да приключиш с изпълнението без грешка и в кратки срокове. Пианото придава много хубав джем сешън нюанс, без да се натрапва. Ритъмът е много мотивиращ.

Приех For These Times леко на бъзик – лека и приятна музичка за раздвижване.

Тук пък можете да видите версията на Four Tet за музика към филмчето Destino на Салвадор Дали и Уолт Дисни. Удивително е колко силно музиката променя начина на възприемане на филмчето.

Силно впечатлен останах от това, което се получава, когато се съберат Burial и Four Tet, обаче. Moth има много дълбочина, без обаче да оставя мрачно усещане. Без бързане, без припряности. Получаваш заслужен таймаут и спокойствието да му се насладиш.

Докато с Moth оставаш в града, Nova те запраща в природата с шут. Малко наизток и малко нагоре. На тъмно ефектът е още по-поразителен. Кратка заплашителна бележка – никой да не сменя картинката на клипчето!

За десерт ви прадлагам да чуете Lion, пак на Four Tet, но този път в ремикс на човек на име Jamie xx. Много експериментално, много изящно и много красиво!

caught in a loop I

Do you belong to
what you’re hanging onto?
Are you caught in a loop?
What is wrong with you?

На Burial попаднах преди време и мислех, че мрачните му музики ще ми омръзнат бързо. Не стана точно така. Първо, мрачни, мрачни, колко да са мрачни и второ … дори и след 25-тото слушане, този човек има с какво да те изненада звуково. И не само това. Всяка музика променя светогледа, но творбите на Burial те вкарват в нов свят с венозна скорост. „В нов свят“ може би не е точното описание на това, което се случва. Светът си е старият, но изведнъж започваш да го виждаш по много различен начин – като цяло отвисоко, много-много дистанцирано и забавено. Трудно може да се опише с думи. За протокола – не пуша нищо, напоследък дори съм разредил и пиенето. Само на музика карам.

Мисля, че добра първа среща е – Ashtray Wasp. Пращенето е гениално, има го и на други места.

В днешно време стиловете са сложно нещо. Поне на мен ми е трудно да опиша една песен САМО с един стил. Мисля, че Ashtray Wasp не е дъбстеп, но със сигурност е по някакъв начин свързана с него. Може би е това, което идва след дъбстеп-а. Не знам. На места се споменава ‘future garage’, подсъзнателно доста ми допадна. Това, което у дъбстепа липсва според мен, а при Burial е много отчетливо, е „концептуалността“, ако мога така да се изразя – няколко теми навързани във времето в една обща идея.

Loner е по-ритмична творба. Напомня ми малко на пситранс и като цяло е доста по-хомогенна. Може човек да се пораздвижи малко на такъв фон.

Truant разказва история. Различна за всеки слушател. 🙂

Ниските честоти са просто покъртителни и те карат да настръхнеш от кеф, въпреки цялостното меланхолично чувство. Удивителен ефект!

В нетя има много парчета, миксове и ремиксове, които се приписват на Burial. Самият той май не се появява много-много. Дори май дълго време не е било ясно, кой е авторът на тези приказни неща. До много скоро нямаше абсолютно нищо в Уикипедия освен това, че се предполага че Burial е псевдонимът на William Bevan от London. При всички случаи, да е жив и здрав и да продължава да ни вкарва в дълбоки размисли с музиката си.

И още