Tagged: filmz

edge of tomorrow

Рядко свеж и качествен филм. Още едно потвърждение, че Емили Блънт е слънце, без което планетата не може! Том Круз за разнообразие в началото играе пъзльо и чак след няколко стотин живота си влиза в обичайната роля, без обаче да прекалява с фукането. Историята е оригинална, чиста, спретната и непретенциозна. Ефектите са само за украса и не ти се набиват през цялото време в очите. Клишетата в диалога са сведени до минимум. 9/10 – взимам една точка заради излишната целувка.

Заключението: залягаме яко над лицевите опори.

Sci-Fi 2014

До към средата на годината бях много обнадежден за календара от sci-fi филми тази година. Рекламите изглеждаха изключително обнадеждаващо. Като седнах да ги гледам обаче, изобщо не бях впечатлен. Все още не съм сколасал да гледам Interstellar и Zero Theorem. На първия не възлагам никакви надежди, още повече след като видях кой играе. Вторият просто ще си го оставя за десерт, защото очаквам от там да излезе нещо смислено, имайки предвид, че режисьор е Тери Гилиъм, който преди 100 години е направил шедьовъра Бразилия и който успях да изгледам, за оправяне на вкуса.

Her ще отнесе най-много от справедливия ми гняв. Грубо казано от идейка с някакъв потенциал, създателите на филма са успяли да сътворят нещо като Адрес 4000 в близкото бъдеще в много топли цветове (прекаляването с розовото, оранжевото, червеното и кафявото в тоя филм ме побърка). Един вид ще си умрем в самота, заобиколени от много умни дждажди, но ще се наслаждаваме на прекрасни залези. Плоска технологична история с парчета от разбити хора. All you need is love, дъра-бъра, и понеже не можем да намерим любовта, ще вземем да се гръмнем с патрони за глиган. Хоакин Финикс е олицетворение на перфектната драма, както винаги, но от него никога не съм очаквал лоша игра, така че това го приемам за задължителен елемент. Изненадващо беше само това, че да не гледаш Скарлет Йохансон, а само да я слушаша е много по-интересно, отколкото да ти се натрапва с екранното си присъствие. Изобщо Мисис Йохансон напоследък взима някои умни актьорски решения.

Under The Skin е направен миналата година, но май не е много разпространяван сериозно тогава. Гледах го преди няколко вечери. Това не е идеята ми за научно-фантастичен филм, но като произведение на изкуството имаше смисъл и беше доста по-интересен за гледане от Her. Да играе в този филм е още едно от добрите решения на Скарлет Йохансон, според мен. Няма много история в този филм, но е въздействащ, заради начина, по който е сниман. Ще останете доволни и ако ви радва да гледате картинки на суровата природа в Шотландия.

Lucy e филм, който не заслужава да се гледа. Псевдонаука с много малко екшън елементи. Идеята за мижавите 10% от мозъка, които уж всички ние простосмъртните използваме е силно остаряла и вече неколкократно отхвърляна. Отново Скарлет Йохансон в гладната роля. Явно някой е решил, че в момента тя се продава доста добре. Нейният мотив е ясен. Ако искате да гледате наистина хубав sci-fi филм с екшън елементи, върнете се към Терминатор 1&2. Разликата в нивата е огромна. Дори новият Total Recall е в пъти по-добър от Lucy. Знаем защо.

За десерт спирам с разкритикуването и започвам с по-хубавите неща.

Transcendence e категорично по-добрият филм за изкуствен интелект тази година. В никакъв случай не е новаторски, но създателите на този филм са съумяли да запазят баланса между блясъка и известните имена, в случая Джони Деп и Морган Фрийман и що-годе смислената история и това е достойно за уважение. Ще опитам да бъда по-точен. Моментите, в които филмът можеше да тръгне по наклонената плоскост бяха доста и точно там си проличаваше намесата на режисьори и сценаристи. Отравянето с полоний беше добро хрумване – добро за развитието на филма, имам предвид, не че одобрявам. Най-добрият приятел на Джони се уплаши и даде на заден, та чак до края, което също разнообрази историята. Тъкмо вече си бях казал, айде поредните анти-технологични коне с капаци и Кейт Мара разказа историята за маймунката. Хм. Вярно, право говори момичето. И накрая, завъртането за десерт дойде тъкмо на време за да остави добро впечатление от филма. Малко дразнещи бяха някои клишета, като мръсната фанелка на Джони, идеята, че изкуствения интелект някакси магически за нула време успява да задмине всичкото, което човешкия мозък може да постигне, все едно тялото е единствената и най-сериозна пречка за поумняването – всичко в нас е сбъркано, затова дайте да се спасяваме, щото истината е извън нас. ФБРто беше излишно, а могъществото на вируса беше яко преувеличено, за да се създаде чувството за катастрофа. Да спасиш положението с разпределения изкуствен интелект беше фин завършек на цялата история.

И накрая Catching Fire.

Дълго време не исках да гледам филма, за да си дам възможност да прочета книгата преди това, но не се получи. Изгледах го. Игрите на глада е чудесна книга с добра идея и още по-добро осъществяване. Филмите не падат по-надолу. Надявам се и третата част да е все така перфектна. Още не мога да се начудя, как тази шматка Дженифър Лорънс играе толкова добре! 🙂

Another Earth (2011)

Another EarthAnother Earth прилича на дипломна работа на студент по филмова режисура. Въпреки това филмът не страда съвсем от липса на атрактивност, нещо, което по мое аматьорско мнение е присъщо за независимото кино.  Най-точно би било да се каже, че създателите на филма го поставят в някакво междинно положение, така че да има известна доза ефектност, която да забаламосва зрителите, докато сценаристът и режисьора си развиват пространно идеите и проблемите, които се лутат из независимите им глави. Затова, ако сте се настроили за високотехнологична научна фантастика с общочовешки етични проблеми, ще сте от онези, които са разочаровани от филма.  Ако ви интересуват по-индивидуални човешки проблеми, филмът най-вероятно ще ви хареса.

Централният проблем във филма е само един и засяга едно момиче и потърпевшия от нейните действия. Трябва да се отбележи, че ситуацията няма тривиално решение. Какво правиш, когато неумишлено допуснеш такава грешка, която съсипва живота на някой друг?  Не можеш да поправиш грешката, така че единственото нещо, което ти остава е по някакъв начин частично да компенсираш жертвата. Кое ще поставиш на преден план – себе си и гузната си съвест или поправянето на разбитата психика на жертвата. Как ще го направиш? Ще се поставиш в услуга на човека? Ще жертваш мечтите си и бъдещето си, дори и да съществува минимална възможност да му върнеш загубеното?

Доста смислен и непретенциозен филм с много готината Брит Марлинг. Въпреки, че не беше в центъра на събитията, научно-фантастичния елемент изигра важна роля.

Въпреки трудните въпроси, според мен, Роуда постъпи правилно накрая. Мисля, също така, че решението и беше възнаградено.

 

Now You See Me (2013)

Now You See Me е забавен и ненатоварващ филм. Бързото действие, зрелищните ефекти и бързите обрати, които веднага биват обяснявани на зрителя, за да не се почувства той нещо малко тъп, са в центъра на вниманието, като дори засенчват играта артистите. Участват приятни актьори – Уди Харелсън е неповторим образ (както винаги), Майкъл Кейн е в твърде поддържаща роля, Морган Фрийман получава малко повече внимание. Не искам да забравя да отбележа очарователната Mélanie Laurent, която може би си спомняте от „Гадни копилета“, въпреки че нейната роля в този филм не е много голяма. За подсещане и приятно припомняне, можете да видите тук.

Сюжетът е приключенски. Момчето, което играеше в „Социална мрежа“ и още трима негови другари, даровити фокусници, са призовани и финансирани от неизвестен благодетел да изнесат серия от представления, видимият резултат от които е, че публиката се сдобива с много пари за сметка на някой богат човек. Всеки от четиримата притежава характерни особености, което прави екипа едва ли не всемогъщ. След като се установява, че след първото представление една банка в Париж в действителност е обрана, Интерпол изпраща прекрасна агентка в Америка, която в екип с един тип (Mark Ruffalo) от ФБР да внесе яснота в положението. За помощ в това начинание двамата са принудени да прибегнат до услугите на героя на Морган Фрийман, чийто бизнес от години се състои в това да разобличава фокусници в телевизионно предаване.

Бързо действие, закачлив диалог. Подходящ за разтоварващи вечери.

Dark City

В Time имаше пост + клипче с приблизително заглавие „N-те най-недооценени Sci-Fi филми, които задължително трябва да гледате“. Аз естествено побързах да падна жертва на основното правило в блогването – ако искате да ви се нароят посетители, публикувайте класации! Но нека не се отплесвам. Всъщност, само още едно отклонение – на първо място в класацията мисля, че беше Primer. Останах много доволен от себе си, защото съм го гледал. Препоръчвам го и на вас – гледайте го!

Та така, сред най-недооценените филми, според автора на поста, имаше и разни неща, които никога не бих гледал. В някои от тях той просто припадаше по някой върховен кадър или някоя нечувана идея, която никъде другаде нямало и така. Леко нагласена работа, за да се докарат нещата до класация със запомняща се бройка. Сред множеството беше споменат и Dark City. В клипчето имаше и кадър със сини хора, както и моментът, в който един човек се събужда в тъмна и запусната стая. Сините хора не ми харесаха особено, но коментарът „Главният герой се събужда с амнезия в непознат град с откъслечни спомени за миналото си.“ ме заинтригува. И така една вечер седнах да го гледам.

Не бих могъл да кажа, че ако не гледате този филм ще имате образователен пропуск, но с чиста съвест мога да кажа, че филмът си струва много. Идеята е много интересна, изпълнението е твърде добро, а актьорската игра е впечатляваща. Предварително се извинявам, ако обиждам някого с невежеството си, но искам да се изкажа по този въпрос – особено много бях изненадан от това, че Кийфър Съдърланд може да играе нещо различно от Джак Бауър. Дано не му е била много крива шапката досега.

Филмът е от онзи тип, в който в началото те засипват с много откъслечна информация и герои, които си гледат собствените проблеми и никой изобщо не го е еня, че има зрители, които чакат да им бъдат обяснени някои неща. Тъкмо, когато на аудиторията започва да ѝ писва, нещата започват лека полека да се изясняват. Демек, майсторска работа!

През цялото време е тъмно и силно потискащо. Джаджите, които героите използват са изцяло механични. Направо да си кажем – техниката е изцяло стиймпънк.

Накратко (ама съвсем накратко, щото иначе се разваля удоволствието от гледането) по сюжета – сините хора са от едната страна, а ние, човеците – от другата. Тяхната способност да променят света е противопоставена на нашата способност да притежаваме индивидуални спомени. Колективното срещу индивидуалното. Мисля, че някой по-запознат с тероиите за човешката психика ще намери нещо по-систематично във филма от мен. Това естествено не пречи на нас аматьорите в областта да имаме собствено мнение по въпроса, така че гледайте и може после да обсъдим.

ПП. Краят не може да се нарече точно щастлив. По-коректно е да се каже, че е „реалистичен“.
😉