Tagged: jazz

Японските екзотики се завръщат

Тъкмо вчера си мислех, че твърде дълго се задържах на Молоко и DJ Shuffle ми пусна Kojima Mayumi с нейния Poltergeist. От последното ми възхищение по нея e минала тъкмо една година и мога отговорно да кажа, че все така ме впечатлява и все така ми е трудно да кажа с какво. Хем звучи традиционно джазово, хем има някакви едва уловими отклонения, които заформят разликата.

Canto de Ossanha

Боса новата е малко досадна музика. След третата песен вече съм загубен за каузата. Някои неща, обаче са заслужили мястото си в историята и най-вече моите почитания, като например Aguas de Março на Елис Реджина и Жобим, за която ме открехна Цонко преди време. Преслушвам си я задължително пролет и есен, така е сигурно, че нямам пропуснат март месец. Много от нещата на Жобим и Жоао Жилберто влизат в тази категория. Допълвани от унасящия глас на Аструд Жилберто, голяма част от песните се превръщат в хитове, защото вкарват разнообразие във вече поизчерпания суинг/биг бенд и бързо биват подети от белите джаз музиканти в Америка, като Стан Гец например, които, според мен, са били вече поизморени от надпреварвата с чернокожите титани в джаза. Франк Синатра също получава едно рамо от босата чрез дуетите си с Жобим.

В това популяризиране на бразилската музика, нейните мистици, Винисиус де Мораес и най-вече Баден Пауел де Акуино, остават на заден план. Нямаше никога да разбера за тях, ако колегата не ми подхвърли (буквално) един ненадписан диск. Оттам нещата сами потръгнаха. Информацията за Баден Пауел е много оскъдна. На всичкото отгоре родителите му са имали неблагоразумието да го кръстят на някакъв известен генерал, който е основал скаутското движение, което значи, че трябва да търсите специално за музиканта, за да го намерите. Мисля, че това е ужасно несправедливо към човека, затова искам да поправя това и да извадя постиженията му на светло. Canto de Ossanha е нещо уникално! Песента е изключително магична и не пуска до края. Аз лично бих си пожелал и една версия с някое по дългичко соло на флейта. В случай, че ви хареса продължете с някой албум, например Os Afro-sambas и ще се убедите, че e изключително силен и въздействащ. Ето и за какво се пее в Canto de Ossanha.

The Gentleman With the Bass Just Walked In

Не е лесно да си джентълмен, най-вече защото няма точни дефиниции затова, що е то джентълмен. Дори и да има, не е полезно да им се вярва. Много по-здравословно е генералните умозаключения да се приемат повече като „guidelines than actual rules“. Оказва се, че колкото е трудно да се даде обективна дефиниция или дори принципни насоки, толкова е лесно да се разпознае джентълмена, когато го видиш или чуеш. В случая това са китарата и басът тук. 5:21 e моментът, който заслужава най-голямото внимание. Басът изпълнява перфектно задачата си да подготви атмосферата за главната героиня, а китарата подава ръка само тогава, когато е необходимо, без ни най-малко да се натрапва. Всеки върши своята работа по перфектен начин с пълното убеждение, че това е което трябва да направи – нито повече, нито по-малко.