Tagged: music

The Gentleman With the Bass Just Walked In

Не е лесно да си джентълмен, най-вече защото няма точни дефиниции затова, що е то джентълмен. Дори и да има, не е полезно да им се вярва. Много по-здравословно е генералните умозаключения да се приемат повече като „guidelines than actual rules“. Оказва се, че колкото е трудно да се даде обективна дефиниция или дори принципни насоки, толкова е лесно да се разпознае джентълмена, когато го видиш или чуеш. В случая това са китарата и басът тук. 5:21 e моментът, който заслужава най-голямото внимание. Басът изпълнява перфектно задачата си да подготви атмосферата за главната героиня, а китарата подава ръка само тогава, когато е необходимо, без ни най-малко да се натрапва. Всеки върши своята работа по перфектен начин с пълното убеждение, че това е което трябва да направи – нито повече, нито по-малко.

Shaman vs. Angel

Има тука нещо повече от обикновен маймунджулък. С едно ловко движение Шамана разкарва посредствеността и на нейно място слага перфекционизъм. Омагьосва глупчовците с няколко ловки и свръхестествени движения и ги повежда към съвършенството. Преди дамите да изроптаят, трябва да кажа, че не е случайно това, че мъжете стоят като тупани и нищо не схващат. Сцената разбива мита за равенството между половете на пух и прах и показва нещата, каквито са – по-силна чувствителност с малка щипка наивност за едните и по-силно его с доза бавно-загряване за другите. Всичко си е, както трябва. Орфей сигурно щеше доста да се забавлява на това клипче. Представянето на Ангела ми допада много и мисля, че е е доста истинско.

you’re in the presence of greatness

Онази песен, One For My Baby (One More for the Road), която Роби изпълнява толкова по-хубаво от Франк Синатра, без всякакво съмнение под въздействието на някакви опиати, си има близнак. От противоположния пол. Казва се It’s All Right With Me и е написана от Коул Портър през 1953. Сега, аз може и да съм пристрастèн към Рошийн Мърфи, но в името на справедливостта и обективността, претърсих де що можеше из интернета и по-добро изпълнение на песента от това не намерих. Много неща мога да напиша за мис Мърфи, но рискувам да прозвуча като маниак, а не като ценител. Затова на първо време има думата само музиката. Прелестта ѝ е ненадмината! Особено в тази песен, която е толкова далеч от обичайния ѝ стил.