Tagged: rage

Това, дето не събрах в 140 знака

Следя ги аз събитията, аз, следя ги…

Първо ми е интересно, ако се беше оказало, че кодовото име на Вожда беше Мохамед или Христос, пак ли щеше да е толкова смешно? Май, навикът да повтаряш едно и също тъпо нещо до безкрай не е присъщо само на децата. Казват, че срещу повтарянето помагало само бой. Явно боят за някои хора не е бил достатъчен. Така се увлякоха, че чак паметници почнаха да им се привиждат. Когато героите са на по над 60, идва разумната мисъл, дали не е редно да се въведе и нещо като опреснителен бой, като част от здравната профилактика. Прост народ, слаба държава.

А сега да идем в Банско. Няма да споменавам екология. Оттук до края на поста, екологията е от онези думи на Джордж Карлин, които не трябва да се споменават. Дори не трябва да се правят препратки към тях. Като пръднята.

Когато циганска бригада открадне кабел всички ревват, че така било, щото не ги наказват подобаващо. Че те си се самонаказват е предмет на друго разглеждане. Логическата връзка общо взето е ясна – има престъпление, няма наказание и затова престъпленията стават редовност. Когато Големия бял човек настрои добре терена, неспазвайки правилата, то той се грижи за поминъка на бедните хора и ред подобни човекоугодни неща. Малко аналогия, няма да е излишна. И да фанете да си оправите когнитивните процеси!

За десерт – Адел. Значи Адел е пълничка, нали? И Арета Франклин е пълничка, нали? Въпросът ми е, защо никой не е заявявал публично, че Арета Франклин е дебела? Бъзикам се. Спокойно.
🙂

Rage is good

Well the boys of Liverpool, when we safely landed,
Called meself a fool, I could no longer stand it.
Blood began to boil, temper I was losing;

Дезмънд беше нервен. Личеше му. Не можеше да си намери място. Мустаците му бяха напрегнати. Въртеше се, все едно го бяха нападнали бълхите, а това беше малко възможно, защото вече беше късна есен и всяка сутрин по тревата имаше слана. След дълго въртене и наместване, накрая успя да си намери поза, в която да му е удобно. Очите му грейнаха за момент, после сякаш се усмихна на себе си, въздъхна и физиономията му прие обичайната блажена спокойна физиономия.
– Мнозина мъдреци ще се опитат да те убедят, че гневът е вредно нещо. Бил лош съветник, дъра-бъра. На баба им прогнилата мушама! Щом се е появил на повърхността, значи нещо го е причинило. Потискайки го, никога няма да разбереш, къде е първоизточника. Клечейки на средата на пътя, никога няма да вденеш, какво има в двата му края. А, да не говорим, че изобщо няма и да узнаеш, колко края има. Правилният подход е да оставиш гнева да те завладее и да го наблюдаваш изкъсо. Да усетиш, откъде започва, накъде се разпростира, откъде минава. Да почустваш напрежението и да използваш неговата инерция, за да го разобличиш. Докато накрая не усетиш сладостта от надеждата, че следващият път, когато се появи, ще можеш да го използваш пълноценно.
Гневът не е само безплоден. Той може да бъде изключително пълноценен, ако е от правилния вид. Тъй щото има два вида: тъп и рошав. С тъпия няма много какво да се направи. Той отвсякъде е гладък. Непромокаем и непробиваем. Масивен и тежък. Разлива се в теб, като бързо застиваща смес. Няма откъде да го подхванеш. Дори и да го наблюдаваш, няма да разбереш много, защото той е хомогенен, изключително последователен и твърдоглав. Винаги минава по един и същ път. Още по-малко можеш да го използваш, защото изобщо е корав и не подлежи на обработка. Чисто хипотетично би могъл да стъпиш на него или да халосаш с него някого по главата. В повечето случаи обаче стоиш изцъклен и безпомощен, без да можеш да направиш нищо.
Рошавият е колкото дразнещ, толкова и прекрасен. Хитрува и всеки път минава по различен път. В природата му е да е непредвидим и изненадващ. Да го уловиш и впрегнеш на работа е истинско предизвикателство. Резултатите, обаче, си струват. Можеш да стигнеш до тях, ако намериш първоизточника на гнева, неговото Основание. След, което ще се метнеш върху гърба му и ще препуснеш. Това ще ти даде възможност и да обясниш Основанието с най-правилните думи.