Tagged: Róisín Murphy

caught in a loop I

Do you belong to
what you’re hanging onto?
Are you caught in a loop?
What is wrong with you?

На Burial попаднах преди време и мислех, че мрачните му музики ще ми омръзнат бързо. Не стана точно така. Първо, мрачни, мрачни, колко да са мрачни и второ … дори и след 25-тото слушане, този човек има с какво да те изненада звуково. И не само това. Всяка музика променя светогледа, но творбите на Burial те вкарват в нов свят с венозна скорост. „В нов свят“ може би не е точното описание на това, което се случва. Светът си е старият, но изведнъж започваш да го виждаш по много различен начин – като цяло отвисоко, много-много дистанцирано и забавено. Трудно може да се опише с думи. За протокола – не пуша нищо, напоследък дори съм разредил и пиенето. Само на музика карам.

Мисля, че добра първа среща е – Ashtray Wasp. Пращенето е гениално, има го и на други места.

В днешно време стиловете са сложно нещо. Поне на мен ми е трудно да опиша една песен САМО с един стил. Мисля, че Ashtray Wasp не е дъбстеп, но със сигурност е по някакъв начин свързана с него. Може би е това, което идва след дъбстеп-а. Не знам. На места се споменава ‘future garage’, подсъзнателно доста ми допадна. Това, което у дъбстепа липсва според мен, а при Burial е много отчетливо, е „концептуалността“, ако мога така да се изразя – няколко теми навързани във времето в една обща идея.

Loner е по-ритмична творба. Напомня ми малко на пситранс и като цяло е доста по-хомогенна. Може човек да се пораздвижи малко на такъв фон.

Truant разказва история. Различна за всеки слушател. 🙂

Ниските честоти са просто покъртителни и те карат да настръхнеш от кеф, въпреки цялостното меланхолично чувство. Удивителен ефект!

В нетя има много парчета, миксове и ремиксове, които се приписват на Burial. Самият той май не се появява много-много. Дори май дълго време не е било ясно, кой е авторът на тези приказни неща. До много скоро нямаше абсолютно нищо в Уикипедия освен това, че се предполага че Burial е псевдонимът на William Bevan от London. При всички случаи, да е жив и здрав и да продължава да ни вкарва в дълбоки размисли с музиката си.

И още

Респект

Ще уважавам Диана Крол винаги заради един единствен акорд и заради начина, по който казва „ш“ и „dreams“.

Ще уважавам Принс винаги, заради китарата в Kiss.

Ще уважавам Майкъл Джексън винаги, заради Bad.

Ще уважавам винаги Рошийн Мърфи, заради начина, по който казва „Thank you so much!“ след едно изпълнение на един концерт.