Tagged: story

Another Fine Morning

Baby I won’t die without you by my side
As long as you return into these arms that burn
Baby I won’t die just take a look inside
Into these eyes that burn, come to these arms that yearn

Няколко пъти беше отлагал алармата и мелодията, от която всяка сутрин чуваше само първите от пет до двайсет секунди, вече болезнено попиваше в мозъка му. Трябваше да става. Захвърли одеалото с едно решително движение и почти със скок се озова седнал на ръба на леглото. Поклати крака, погледна ги някак съжалително, все едно бяха танцували цяла нощ и потъна в размисъл. За пореден път ранното ставане не му се беше получило. Мисълта затова отприщи обичайните самообвинения, които плъзнахаа навсякъде и за нула време нащърбиха повърхността на идеално гладката му аура. Гласът отвътре услужливо го сръчка.

Отново беше валяло и по всичко личеше, че цял ден ще прокапва. Бяло-сивата плътна и хомогенна мътилка, позната още, като небе, застъргваше в покривите на отсрещните къщи. Толкова беше плътна, че източникът на светлина не можеше да бъде идентифициран. „Неидентифициран Летящ Обект!“ – помисли си. Беше забравил откъде идва светлината на планетата. Не беше виждал Слънцето от седмици. Единствено иконката с жълтичко кръгче със 6 лъча, закачливо завито в единия край с малко пухкаво бяло облаче, на апчето за прогноза за време още му напомняше, че има и такова небесно тяло, което любезно ни даравя със светлина и ни помага да си произведем витамин Д.

Изправи се, протегна се и тръгна към кухнята. Пътем легна на пода за няколко лицеви, усети гадното опъване в рамото и си каза, че нещо не е наред. Вдигна гирите няколко пъти, измрънка наум, че са много тежки и ги заряза насред хола, като внимаваше да не го заболи кръста.

До вечерта щеше да е забравил всичко и на следващата сутрин щеше да може отново да започне на чисто. Нов живот. Нова надежда. Всяка сутрин. Сега обаче, единствената идея, която го тикаше напред, беше да стигне до кухнята, където беше кафеварката.

Беше доста тихо. Обичайният уличен шум липсваше. „Трябва да слушам музика по-тихо.“ – припомни си услужливо, стигайки най-накрая до кафеварката. Извади цедката, изтръска старото кафе в кофата, изплакна я, изплакна също горната и долна част на кафеварката и наля вода от чешмата. Отвори шкафа и извади тенекиената кутия с кафето. Сипа няколко лъжички, като внимаваше да не посипва кухненския шкаф с кафе. Този път не се получи. Всъщност, никога не се получаваше. Завинти кафеварката и я сложи на включения котлон.

Следващата мотивираща стъпка беше да чуе новините, докато избира нещата за закуска. Сирия, ООН, ЕС, кризата, рохко яйце, финансова стабилност, Шампионска лига, сирене, пълнозърнест хляб и чаша портокалов сок, Реал Мадрид, Барселона, две-три кафета с нещо сладко…

Време за работа. Следващите осем-девет часа щяха да са мъчни. Някак трябваше да ги преплува, за да стигне до следващото простичко удоволствие – вечерята и питието.

И така всeки ден…

Епископа

Беше време за смяна на професията. Вече беше разбил всички традиции в музикалния бизнес, направил беше прилично количество пари, можеше да се откаже. Като фронтмен на групата, обаче, беше износил и най-големия товар. Известността, постоянните турнета, хореографията, интервютата. Да бъдеш вокал на група не е лесна работа. В невръстните си години си представяше нещата много по-иначе. Вдъхновяваше се от живота на звездите – Дорс, Бийтълс, Стоунс, Хендрикс. Мечтата на живота му беше да бъде като тях, да твори история. Представяше си нощите в мъгла от алкохолни изпарения и облаци трева, а дните с разхвърляни по пода на хотелските стаи книги с поезия и нотни листове свити на фунийки и разбира се непознатите голи мацки, с които да се събужда сутрин, без изобщо да си спомня откъде са се взели.

Реалността се оказа съвсем друга. Три пъти в седмицата имаше медийни изяви, което означаваше много-много подготовка – шивач, гримьор, фризоьор, козметик. Цялата му визия трябваше да е перфектна. От небрежния неподдържан манкюр през костюмите изпипани до последния детайл, за да се стигне до символите, окачени на врата му на верижки от специално подбрания метал. От всичките аксесоари и атрибути, символите бяха най-важни. Символите за феновете са това, което е водата за растенията. В днешно време символите бяха издигнати в култ. Всеки един от тях беше подлаган на обстойно тълкуване, беше претъсрван за скрит смисъл и съпоставян с други символи от други течения в жанра. Правилното използване на символи определяше с голяма точност групата фенове, които се чувстваха съпричастни с философията на групата.

Естествено, дефинирането на феновете не беше самоцел. Зад всичко това се криеха умелите замисли на маркетинг екипа, който много внимаваше за това концепцията им да се изплати. Подходящият мърчандайз беше нещото, което интерсуваше Компанията, а преизпълнението на заложените в договора с нея цели носеше задоволителни бонуси за всички участници в начинанието.

С всичко трябваше да се внимава. Коучинг по реторика, коучинг по специфичния език на тялото. Добре, че не му се налагаше собственоръчно да подбира журналистите, за които да дава интервю. За това се грижеха Ванеса и нейните медийни инфилтратори.

Дали би могъл да осребри впечатляващото присъствие на сцената от последните десет години, ако се пренесе в някой друг клон на изкуството. Можеше, да речем, да стане художник или скулптор. Визуалното изкуство привличаше бая хора в днешно време. Ако се обградеше с подходящите хора, нямаше начин да не успее. Все пак вече познаваше много хора от бранша. С една целенасочена кампания в медиите и преизчисляване на таргет-групата нямаше начин да не успеят. Струваше си да се опита. Човек не може цял живот да се раздава на сцената. Е, някои бяха успели – Стоунс например. Или Металика. Но нека да си го кажем честно, в последните им години, не бяха приятна гледка – отегчени от живота и пеещи на плейбек, само и само да получат някакво внимание от публиката. Вниманието на тълпата е пристрастяващо. Именно затова, човек трябва да помисли, как да се откъсне от него, на време.

Може би щеше да успее да се вмъкне в новото си амплоа още от есента. Не вярваше Майкъл, Гейбриъл и Даниел да имат нещо против. От доста време насам му се виждат порядъчно изтощени. Солата на Гейбръл бяга загубили фанатичността си, а Даниел напоследък само прекаляваше с хармоничния минор. Феновете нямаха нищо против, разбира се, защото музикалният директор Роб, успя да го продаде на медиите, като продукт на дълбоката трансформация, която членовете на групата преживяха след творческата си ваканция в Азия. По този случай се наложи и малка смяна в декорите по време на концертите. За щастие имаха Джазминда, която умело успя да вплете азиатската представа за Чистилището и Злите духове в трактовката на Скандинавската митология, която групата използваше. С други думи, северноевропейското езичество, християнството и хиндуизмът вече никога нямаше да са толкова далечни, особено що се отнасяше до преживяванията на мъртвите в Чистилището.

– Време е! – обяви Джон.

След концерта щеше да поговори с останалите и щеше да ги убеди, че е време всеки да започне свой проект.

Наметна расото, сложи си маската на скелет със светещи в зелено очи, а на главата си нахлупи епископската митра. В лявата ръка държеше кандило, което вече се поклащаше в такт с интрото от китарата на Майк. Отвъд сцената 30000 фенове на beyond-death метъла очакваха излизането му на сцената под воя на синтезатора на Гейбриъл и тибетския съдбовен ритъм на барабаните.