Дедукция

Проверих във вездесъщата Уикипедия и там пише: цигани (от гръцки: αθίγγανοι, асингани – „недосегаеми“). Много ми хареса. Искам и аз да съм недосегаем. Най-вече от човешката ограниченост и тъпота. И от много други неща, между впрочем (между впрочем било грешно изписване на впрочем.). Чета нататък статистиката. Според нея в Америка има около един милион цигани. Не знаех. Винаги съм смятал, че циганите са етнос изцяло съсредоточен в Европа. Но Европа е колонизирала Америка, така че сигурно е логично. За Австралия не се споменава нищо. Странно. От Британската империя явно не са пращали цигани на заточение в Австралия. По една или друга причина. Може циганите от Обединеното кралство да не са били толкова „пакостливи“, колкото нашите. Продължавам да попивам знания и стигам до този пасаж:

„In 1322, an Irish Franciscan monk, Symon Semeonis encountered a migrant group, „the descendants of Cain“, outside the town of Heraklion (Candia), in Crete. Symon’s account is probably the earliest surviving description by a Western chronicler of the Romani people in Europe.“

Не са му харесали на човека. Обрали ли са го, що ли? Кой знае! Обаче си мисля, ако чиляка е бил истински францисканец, би трябвало да е имал сал една абичка на гърба си, привързана с въже и най-много едни сандали. Малко вероятно ми се струва да са му ги тафили. Ако е имал повече, начи не е бил истински францисканец и по моему ако са му оставили само долните гащи, са му помогнали да си спази обета. Така или иначе, дамгосал е хорицата во веки. Това надали е първия и последен случай, в който представител на Християнството е анатемосвал някого.

„The Romani ethnicity is often used for characters in contemporary fantasy literature. In such literature, the Romani are often portrayed as possessing archaic occult knowledge passed down through the ages. This frequent use of the ethnicity has given rise to ‘gypsy archetypes’ in popular contemporary literature.[citation needed] A UK example is the Freya Trilogy by Elizabeth Arnold.“

Баси глупостите пишат хората в Уикипедията! Един пример за съвременна литература и хоп, някой решава, че циганинът е архетип на магьосник. Що не вземат да се информират малко повече тия хора, преди да пишат врели-некипели. У нас циганинът е олицетворение на мошеник. Всяка проява на почтенност от човек с тъмен тен у нас се равнява на Библейско чудо. Онзи ден една хипстърка изчурулика в туитър, че пред нея две циганета си продупчили билет в трамвая. Според мен тя е твърде малка, за да си спомня, че преди Последното Обръщане на Палачинката, циганите почти официално се возеха без билет в трамвая.

С цигани съм общувал, кажи-речи точно толкова, колкото съм общувал да речем със Северноамерикански индианци. Представата ми за двата народа е коренно ралзична. В общия случай първите са мърляви, не могат да говорят български, движат се на тумби и гледат на кръв. Вторите са много по-куул. Пера, мустанги, кожи, лули, пушки, лъкове. Затова бях шокиран, когато като малък попаднах на фотографиите в книгата „Погребете сърцето ми в Уундид Ний“. Мърляви, парцаливи хора, облечени в дрипи се мъкнат на тумби из някакви полета. От време на време се срещаше и снимка на някой по-представителен експонат, но като цяло идеалът „Индианец“, граден грижливо том по том от Карл Май, беше поставен малко под въпрос. Малко по-късно прочетох и самата книга. Беше малко по исторически суха и пълна с подробности, но я дочетох. Пролях доста сълзи над тази книга, признавам без бой. Добре, че страниците ѝ бяха гланцирани по някакво странно стечение на обстоятелствата. В пристъп на мазохизъм се връщах към фотографията на вожда Големия крак (така беше преведено името в книгата. според мен по-коректно е Голямото стъпало), чието желание, ако се не лъжа е и заглавието на книгата. Мисля, че желанието му така и не се сбъдва. Сгънат в неестествена поза, без пера, без лък, без пушка, без мустанг, увит в парцали и нещо като балтон. Намразих Къстър до мозъка на костите си. Но дойде битката при Литъл Биг Хорн и куршумите го застигнаха. В последствие скалпиран и с пробити уши, за да чувал по-добре в Отвъдното, като му се говори. Битката е била между 25-ти и 26-ти юни 1876 година. По това време нашите прабаби и прадядовци са били горе-долу на същия хал, като индианците на Големия крак. Техните потомци не са имали същия късмет, като нас, обаче, и сега нямат държава. Някои племена си имат казина. Други мизерстват.

Сигурно Дорис Алекзандър „Дий“ Браун е бил комунист. Иначе защо ще го превеждат по времето на Социалистическото управление. Добре, де, може и да не е бил комунист, но поне е представил американците като отвратителни агресори. Затова сигурно са му превели книгата.

„Brown died at the age of 94 in Little Rock.“

Стана ми приятно, като го прочетох.

В България по времето на управлението на БКП се отличавахме със известна толерантност към малцинствата. Като изключим Възродителния процес, разбира се. Но това е било насочено към друг етнос. Думата беше за циганите. Вече споменах за трамвайните билети. Сигурно има и други примери. Питайте майка си и баща си. Няма начин да не си спомнят. Аз помня, че циганката Цветелина от нашия клас идваше спретната на училище, за разлика от Стефан със зелените засъхнали сополи и червено-оранжевите петна от лютеница около устата. Нечистоплътността у нас и до ден днешен не е приоритет само на хората с по-тъмен цвят на кожата. Мисля, че всички ще го установите, когато се повозите малко в градския транспорт. На всичкото отгоре, Цветелина четеше по-добре от някои от белите деца в нашия клас. Тя не изкара много при нас. Не знам защо. Може би някой родител се беше намесил, в следствие, на което са я преместили в „циганско“ училище. Макар и много толерантни на хартия, ние все пак държахме на това, всеки да пребивава там, където му е мястото. Затова имаше и жителство. Нямаше шест-пет – хора от Нова Загора да живеят в Русе или обратното. Сега няма жителство. Това е добре. Лошото е обаче, че и адресна регистрация няма.

Помня още и циганката Роза, която заедно със семейството си, което не беше осемнайсетчленно, живееше в двуетажна къща зад нашия блок. Една от малкото къщи в квартала, впрочем. За тях баща ми разправяше, че за разлика от другите цигани, тези не били мръсни, били сравнително образовани и доста възпитани. От другата страна на блока пък беше къщата на бъдещия министър на Не-Помня-Точно-Какво, Валентин Василев. Викахме му Вальо и в двора му имаше чешма. Оттам си пълнехме спринцовките и бибероните. Той също имаше странен тен.

В Бургас по времето на моето детство пък циганите масово бяха калайджии. Баба ми имаше т.нар. бакъри, които според мен не се ползваха много-много (може и да е варила нещо в тях, не знам), но всяка година се нуждаеха от калайдисване. Като цяло мисля, че тя беше доволна от работата на циганите-калайджии, но помня, че един път ги псуваше, че не си били свършили работата, като хората, а друг път май и бяха свили един-два. Не помня да се е обаждала в милицията.

По другите държави също има много цигани. В Унгария (около 200 000) и в Испания (около 600 000) те имат по-различен статут. Там те произвеждат разни неща. Фламенко, чардаши, али-бали. У нас те само пречат. Освен по време на избори. Тогава не пречат. Тогава са 4,67% процента от целокупния български народ. Странно е, че при такава многочисленост си нямат представител за разлика от някои други етноси. Та си мисля, вероятно у нас циганите са по-различни. Но то у нас всичко е по-различно. И тревата не е толкова зелена и морето ни е черно и колкото и да се опитваме да се докопаме до бялото, все не ни се удава. Така че, колко му е да са ни се паднали калпави цигани.

И Софка ще ме прощава, ама песента ѝ за малоумната Евровизия за нищо не става. Докато не се вземе в ръце и не произведе нещо читаво, аз ще си слушам Андо Дром.

Facebook Twitter Email Plusone

2 thoughts on “Дедукция”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *